 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Младежки терзания
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 2032 пъти
Здравейте,
Юношеската ми мечта беше да стана лекар, но малко преди да положа изпити за специалност медицина.. се отказах от нея поради ред причини. След дълги колебания и мисли реших, че е по-добре за мен да се насоча към друга специалност. Но беше прекалено късно.
Изпуснах изпитите за университетите, към които се бях насочила и ми остана единствената опция да кандидатствам с матура там, където е възможно. Благодарение на високите ми оценки от държавните зрелостни изпити успях да вляза във ВУЗ в родния си град по първо желание.
И така.. сега съм студентка първи курс - уча управление. Доволна съм от специалността, но никога не съм желала да следвам в този университет. Не че не отговаря на критериите ми, не че не е добър.. просто е в родния ми град и никога не съм мислела, че ще остана точно тук. Навикът ме убива, а аз съм млада и имам нужда да опозная някоя друга среда, да изляза извън комфортната си зона. Нямам усещането, че се развивам. Не се чувствам на мястото си и не съм сред правилните хора - не мога да направя връзка с тях. Те сякаш мислят повече за това в коя дискотека да се напият, отколкото за учението си. Не че има лошо в това да се забавляваш, но не съм на този етап от живота си точно сега. Желанието ми е да бъда самостоятелна - да се отделя от родителите си, но ето го проблемът.
Нямам пари, за да се прехвърля в друг ВУЗ, в друг град. Ако реша да прекъсна образованието си, за да работя и да изкарам пари, то тогава губя цяла година от живота си. Бих я жертвала, но ме е страх, че няма да отрия доходна работа, защото нямам образование.. че могат да не ми се получат нещата с кандидатстването догодина.. че това, което обмислям да направя може да се окаже потенциална грешка. Страх ме е.
Има още толкова несигурност и колебания в мен, сякаш съм в безизходица. Моля ви за помощ. Мислите ли, че планът ми да работя една година, за да спестя пари и да се прехвърля в друг университет, е добър? Имам нужда от тази промяна, имам нужда да усетя, че вървя на някъде, че се развивам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 41cec8cc50 |
|
1. И когато отидеш в друг град какво? по яко ли мислиш, че ще бъде напротив ти винаги можеш се разкарваш където се искаш какво ти пречи това
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 9c5c27ac31 |
|
2. Ако прекъснеш дори и 1 година, ще излезеш от форма, имам пред вид, че след това ще ти бъде трудно да привикнеш да учиш, ще имаш и различен начин на живот и т. н. По-добре се прехвърли в друг град като задочна студентка и така докато учиш ще работиш. Има и друг вариант: завърши това, което си започнала и си намери някаква почасова работа сега, за да спестиш пари и да натрупаш трудов стаж. А после ще се преместиш в друг град за магистърска степен. А и ти ще имаш по ясна представа от това какво искаш да правиш. Но силно те съветвам да не прекъсваш.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: c10feb8554 |
|
3. Ако се откажеш има вариант повече да не ти се учи. Ако тръгнеш да бачкаш една година и после не те приемат медицина, какво правим? ! Губиш още една година, трябва да търсиш наново, апък дотогава не се знае, може вече да не ти се учи толкова -знай, че една година е доста време. :). Ако си сигурна във възможностите си и знаеш, че имаш голяма вероятност да те приемат медицина пробвай, от една страна мечите трябва да се гонят. Колкото до студентския живот, всички и навсякъде мислят за дискотеки и пиячка... такъв е Светът сега.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: f53159aefb |
|
4. 90 % от студентите в БГ мислят само как да се напият. Не си мисли, че като отидеш в друг град ще срещнеш по-различни хора. Само ще си направиш положението по-трудно да живееш в мизерни общежития с някакви изроди или да си скъсваш задника от работа за да си платиш наема и храната. Колко мислиш, че може да изкарваш като студент при тази безработица в страната? Това, че живееш с родителите си не значи, че трябва да си лягаш след "Лека нощ деца". Живей си както си искаш и се прибирай у вас само за да спиш. Като завършиш университета, вече работи в който град си искаш. Ако мислиш, че обучението в твоя университет е на същото ниво както и в останалите, не виждам смисъл да ходиш някъде другаде. Защо не се поинтересуваш за програмите за обмяна Еразъм? С тях може да заминеш със стипендия за 1-2 семестра в университет в чужбина.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 6969c433b6 |
|
5. Защо искаш да се местиш в друг град? Колегите няма да се променят. На всякъде е така. Дори в много западни държави е същото. Тоест, първата година се излива целия боклук, после ги късат на изпитите, но това не е задължително за всички университети.
Та време да излезеш от приказките, които си мечтаела като малка, няма нищо лошо в това. Ако нямаш пари е трудно, да. Някои работят и учат едновременно, но това не е възможно винаги.
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: f25170c68f |
|
6. Скъпа авторке, не мисля, че предните коментари биха ти повлияли в положителна посока. Аз пък ще ти кажа браво за това, че не се примиряваш със сегашните обстоятелства. Бъди смела и не мисли че година или две са загуба ако са в името на разумна цел. Игнорирай коментари от типа: '' ами ако... '', защото те са от негативно мислещи хора. Това, което помислиш, то ще се случи. Страхът само би те дърпал назад. Не се страхувай, а прави нужното, за да постигнеш целта си.
Не говоря празни приказки, а говоря от опит. Аз лично познавам няколко човека, които са учили 1 или 2 години в даден университет (в Бг ), след което са се прехвърлили в моя, който е в чужбина. Впоследствие тези хора са едни от най-добрите в курса, така че това че са с година по-големи от мен, няма никакво значение. После като си търсиш работа, никой няма да те пита дали си на 23 или на 26 ако си кадърна и им покажеш, че разбираш специалността си. Всичко се свежда до опита. Опитът най-много учи от всичко.
Всичко ти изглежда трудно, но парите са проблем за всички ни. Не виждам пречки в осъществяването на твоята цел. Аз бих постъпила така - да продължавам със сегашната специалност, а през това време да се подготвя за ново кандидатстване в желания уни, но не бих напуснала ПРЕДИ да са ме приели на новото място. Едновременно бих и работила, за да спестя пари. Възможно е да съчетаеш трите, ако си организирана и се лишиш известно време от почивки, излизания и тн. Човек е способен да учи и по 12 часа на ден, стига да има желание. За да успееш, толкова е необходимо. 7 дена в седмицата по 12 часа. На някой може да му се струва налудничаво, но това е самата истина. Все пак става въпрос за пикови години в твоя живот.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: c10feb8554 |
|
7. Към номер 6. Номер 3 съм. То хубаво човек да дава акъл ама от личен опит, нали се сещаш... тва "едни приятели така,едни онака" не помага. Една година не е нищо, за човек, който не е чакал една година!!!! Трябва човек да е на 100 % ама на 100 % сигурен ,че ще го приемат там където иска , ако се мести, защото иначе пак споменавам може да изгори и с 2ра година :) пак от личен опит Ви го казвам. :) Извода е: Не си правете големи планове за бъдещето и ДА понякога мечтите не се сбъдват .
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 6969c433b6 |
|
8. До коментар номер 7
Какво са това 2 години? Ако се постарай, ще я приемат. Но, да ходи в друг град на общежитие е простотия. (Нали нямала пари) Просто нямат да я оставят на спокойствие да учи. Но дори от всичко, не е невъзможно дори в чужбина да замине със стипендии, програми, работа.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 9c5c27ac31 |
|
9. От номер 2 до номер 6. Нито един от нашите коментари не е от негативно мислещи хора, а от трезвомислещи. В рамките на релността ние се опитваме да я насочим в правилната посока.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: ef796b74d0 |
|
10. Приятели, целта ми не е да уча медицина вече. Вероятно се е получило някакво недоразумение в изказването ми. Желанието ми от толкова време е да замина, да се отърва от навика, да разнообразя живота си, защото не се чувствам на място повече, не съм самостоятелна - това ме потиска.
Склонна съм да поработя една година, да събера пари и да се преместя. И колкото и клиширано да звучи - дори да сгреша, може би е по-добре така, отколкото да не съм опитала никога.
Не ме разбирайте погрешно - аз отдавна съм се отървала от детските си мечти. В малко трудно положение съм в момента и ми е ясно, че животът не е приказка.
Благодаря на всички ви за отговорите и разбирането!
-Авторката
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 6969c433b6 |
|
11. Аз отново не разбрах. Обясни какво е това разнообразяване, което искаш? Да обикаляш света? Да си самостоятелна?
Кое не ти е самостоятелно като оставим нощувките у вас? Всичко останало може и сама да си правиш, включително и учението, което ще определя възможностите ти на по-късен етап.
Да приемем, че ще работиш и ще се издържаш сама. Какви са тези възможности със средно образование в нашата страна? Та дори и в чужбина като отидеш ще чистиш тоалетни на този етап. И аз съм студент. И аз искам заплата 3000 лв, гадже, (тост съпруга) и апартамент (или направо къща с голям двор ), но на моята възраст освен с учене и изкарване на някой друг лев - не може. Самостоятелния живот не идва чак толкова бързо. Дори всякакви връзки ( на висока позиция) не може да имаш на тази възраст, ако майка и татко не те уредят.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: f25170c68f |
|
12. От номер 6 - Некоректно е изказването, че човек трябва да е на 100 % сигурен в нещо. Човек няма как да е сигурен в каквото и да е. Това не е статистика, за да си говорим в проценти. Човек или рискува и не съжалява, дори и да загуби, или цял живот ще се чуди какво ли би станало ако беше рискувал... Всеки го знае. А относно моите познати, при мен така се е случило, че те са рискували и спечелили, по същия начин някой друг може да има други познати, които обратното, само са пропиляли години от живота си. Никой не гадае бъдещето и няма как да уверим авторката, че единият или другият път е верен. Но важното е човек да проумее за себе си какво наистина иска и дали е готов плановете му да се сбъднат.
Моето виждане е просто и то е - не знаем дали живеем един единствен живот, но ако това е така, защо да не се опитам да направя това, което желая, въпреки че ще има много трудности? Защо да се примирявам да бъда в зоната на комфорта, а да не опозная себе си в непознати ситуации, да се науча на нещо, колкото и трудно да е то? Защото другият път е еднотипният, скучният, в който знаеш какво точно да правиш и рядко трябва да направиш нещо ново. Сами разбирате, че има хора, които са удовлетворени от това да не им се налага да се справят с предизвикателства, но аз не съм от тях. Така че това, което остава на авторката е да разбере от кой тип хора е, защото ако не го направи, може да съжалява за избора си.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: efe9eb05fb |
|
13. Внимавай какво си пожелаваш. Ако имаше шанс да стане, веднага бих ти предложила да се разменим- ти да дойдеш на мое място да учиш в чужбина, а аз да си се прибера в родния си град да си уча. И аз тръгнах с цел да променя старите си навици и сега съм заобиколена от хора, които се напиват с бира и смятат, че когато някой се подхлъзне и падне е нещо уникално смешно. Кандидатстваш с тях за работа, защото от другия месец няма да можеш да си платиш общежитието, а те ти обясняват колко много им трябва тази работа, за да си купят playstation. Завърши си бакалавъра в България, пък после за магистър мисли за друг град/държава. Може също да изкараш една година или един семестър по Еразъм, плащат за всичко горе-долу навън, стига да знаеш чужд език. Ако сега можех да се върна една година назад, определено щях да завърша бакалавър в моя град или близо до моя град, да свикна с ученето и да порасна малко и тогава да мисля за местене. Порастването стана по-трудния начин- за една година вече се чувствам като 30-годишна и не чувствам нужда да се виждам с родителите си, което не е нормално.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: f25170c68f |
|
14. Автора оттук съвет няма да получи. Пишат само хора, които са минали неуспешно през подобно нещо. 13, нали се сещаш, че всичко зависи от гледната точка. Самосъжаляването ти прави лоша услуга. Съшо, навън има бездомни хора, ти имаш покрив над главата, а от друга страна по-богати винаги ще има. Ти вече си получил/а/ шанса да си някъде, и вместо да гледаш на това като крачка към по-добро, тръгваш назад. Тъпо е. Колкото и пъти да се опитвам да уверявам някого, че нещата са точно такива каквито ги виждаме, толкова пъти оставам неразбрана. Май няма как да бъда по-ясна. ако човек сам не стигне до този извод.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
