 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Мога ли да очаквам добро бъдеще за себе си предвид успехите/неуспехите до момента?
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1591 пъти
Здравейте :)
Аз съм момче на 19, произлизам от малко градче (~30k жители), имам добро и здраво семейство, майка в сферата на образованието с месечни пари надминаващи 1300, баща със собствен бизнес, от ''по-професионалните'', не квартално магазинче, а бизнес който преди да навлезе кризата в България правеше по 4. 5 милиона оборот. Както и да е, мисълта ми е че съм от здраво семейство, щастливо детство, не съм лишаван от почти нищо, като се почне от колелета, през кросови мотори, лична кола и т. н - every boy's dream.
След 7ми клас напуснах семейното гнездо и отидох в съседен град да уча в Езикова гимназия (не желая да споменавам града, но се води третата немска в България)
През следващите 5 години до завършването си минах през тази гимназия някак си транзитно, в първите години карах с тройки и четворки, което беше до някъде нормално за там, предвид че новите думи на ден не падаха под 100, но както и да е, самият аз съм някак чаровен, което ми изигра лоша шега. Минуса на езиковите гимназии е че осакатяват от към обща култура, история, география, химия и т. н. Съответно имах само един немски на главата, който позарязах заради социалния живот, имах солидни джобни всеки ден, айфони и т. н, още от осми, девети клас тръгнах с по-големите по дискотеки и някак си нещата минаха много бързо. Бях вече 11ти клас, с много приятели, адски много познати, имах статут с който където и да идех, и в двата града в които съм живял през живота си хората ме познаваха, знаеха ме и ме уважаваха - за какво и аз не знаех, предполагам че заради мен самия.
Бях вече завършил 11ти клас и гледах по по-друг начин на нещата, чувствах се по-мъдър от връстниците си, имах усещането че това което съм правил през последните години има стойност, но стойност която не може да се измери, - създал съм много приятелства, контакти които щяха да ми помогнат за напред. Реших че това не може да продължава вечно, дните бяха едва ли не преброени.
Пред себе си имах няколко избора за следване:
1. да запиша какво да е от онези приятно звучащи специалности в УНСС със съмнителна реализация. Масов избор, ходиш, отбиваш номер, живееш си супер студентския живот още 4-5 години. - тоест това което съм правил до сега, да харча нечии пари за едно почти нищо.
2. да замина да уча в Германия, уж по-качествено, ама доводите са ми същите като за УНСС, само дето от Германия половината се връщат незавършили.
3. Да уча. Да уча нещо смислено, нещо трудно, нещо с реализация. Както казах по-рано, има известен чар в мен, изглеждам добре, обличам се добре, стилно, умея да говоря добре, представително, преценявам хората и умея да се нагаждам според тях така, че да ги бутам натам, на където аз искам.
Пред мен стояха 3 специалности, Право, Медицина и Архитектура. Никога не съм бил добър с рисуване или математика, а медицината е някак по-особена специалност, не мисля че би ми била приятна, спрях се на право.
Технически университет го изключих моментално. Няма такова нещо като инж. чорбаджия, или на частна практика. Нещо важно за мен предвид потеклото ми, баща ми, дядо ми - все шефове.
Ето ме сега, първи курс, право в СУ, мотивиран и готов да покорява върхове.
До тук всичко ОК, отстрани всичко изглежда приказка.
Всъщност в Езиковата гимназия не успях да влеза сам, не се класирах и се наложи родителя настойник да звънне тук-там. В Софийски университет също не успях да вляза сам, но ето ме вътре, с факултетен номер както всички останали.
Поглеждайки назад виждам в себе си много пропуснати шансове, общо взето каквото съм се захванал - всичко съм издънил.
Не влязох в езиковата, не научих немския, не влязох право. Само провали. Какво бъдеще да очаквам за себе си? Да, ще завърша, най-вероятно ще ме бутнат някъде на работа, но това ли трябва да очаквам?
Не искам поста ми да звучи като самохвалство, оценявам това което имам, всеки ден виждам хора които биха убили да са на мое място, моля не ме тълкувайте като мрънкало, или самохвалко и т. н, не съм и глезено момченце. Постарах се да разкажа всичко около себе си, за да предам максимално ясно обстановката. С нетърпение очаквам мненията ви, но качествени и аргументирани мнения, такива от сорта на ''Стегни се! '' - аз се стягам вече 6-7 години...
Извода до който стигнах чрез самоанализа е че в момента съм в някаква емоционална дупка, затворил съм се и не намирам какво да ме дърпа напред. Имам си приятелка с която много се обичаме вече година и малко отгоре, имам човек до себе си който да ме разбира и обича - това не ми липсва, нещо друго е...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: f7def823e5 |
|
1. Липсва ти един хубав шамар зад врата! Моите родители събираха пари в продължение на 10 години за да ме пратят да уча в чужбина! И знаеш ли, справих се много по-добре от тъпи богаташчета като тебе! Завърших ел. инжинерство в Шотландия и да ти кажа мога да си позволя всичко на този етап!!! А много от правистите си стоят безработни...
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: f670ac70e7 |
|
2. Това което крепи психиката на човек са малките победи, които сам е извоювал. Не знам какъв професионалист очакваш да станеш, след като и приемните изпити не си издържал. Сам решаваш какво бъдеще ще имаш, може и така да искаш - като имаш затруднения звъниш на мама и на тате и те оправят нещата. Дано това да те удовлетворява. Аз бих изпаднала в депресия, за теб - не знам.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: cd9f8c44bf |
|
3. След кaто зaвършиш, кaзвaш че, ще те " бутнaт" някъде нa рaботa.
И оттaм нaсетне... изпълнилибсa родителският дълг, ще трябвa сaм дa се опрaвяш- товa, мисля че ти е проблемa, липсaтa нa мотивaция.
Но всъщност, товa е положително, зaщото би могъл дa продължиш и нa 30-40-50 год. докaто сa живи родителите дa рaзчитaш нa тях
Явно ти сaмият искaш дa БЪДЕШ, дa МОЖЕШ и товa те плaши.
Нормaлно е, имaйки предвид и възрaсттa ти, учил си в друг грaд, което е сaмостоятелност, но с знaнието, че в крaя нa седмицaтa и вaкaнциите пaк си с тях, родителите.
A сегa ти предстои, един истински сaмостоятелен живот, с който се стрaхувaш, може би кaк ще се спрaвиш.
Aко товa ти е проблемa, просто трябвa дa приемеш, че " узрявaш",
Aко ти искaш, знaчи можеш!
A нa родителите си в труден момент винaги можеш дa рaзчитaш!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 484afb9cc5 |
|
4. Боже, боже, прибери си вересиите....
Това е мозъчния процес на всеки тъп глезльо в България - "аз съм чаровен, стилен, ще стана велик и могъщ като дядо и татко, ще покоря вр. Ботев и ще съм най-великия, и всички ще продължават да ме уважат, 'щото съм "чаровен" и "мъдър". Пък ако се осера, тати ше звънне тук-там. Да живее шуробаджанащината!!! "
Айде, стой си у БГ, хвани си една работа и виж откъде изгрява слънцето....
Самовлюбен егоцентрик. Жестоко се самозаблуждаваш, ако си мислиш, че разказът ти показва колко умен и предприемчив си. Честно казано е една грозна картинка на реалното ти аз. Само да можеше да го видиш с други очи.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b444a12e8d |
|
5. Като цяло е много жалко, казваш, че си бил в немска гимназия и човек си казва лаал какво се оплаква това момче и защо така си е провалил постиженията за 3 години. Прав си взимат се около 100 думи на ден, но хората са казали " има ли желание има и начин" Вече си в СУ и миналото не ти е от голямо значение, взимай се в ръце и си сядай на гъза. Учи..
Wer zulezt lacht, lacht am besten ( който се смее последен, се смее най-добре) Гледай само живота да не ти се изсмее, на възможностите, които си получил и пропилял ;)
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 6e6629fcf6 |
|
6. Знаеш ли какво ти липса? Липсва ти възможността да направиш нещо сам! Без помоща на вишите. Цял живот са те бутали и са те подпомагали и сега чувстваш, че нищо смислено не си постигнал. Така, че вместо да се самосъжаляваш, опитай да се да направиш нещо сам без чужда помощ и без връзките на тате. Просто за да си докажеш, че можеш. И тогава и самочувствието ти ще се оправи.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 2e94832ada |
|
7. От Автора:
Истината е че историята е измислица, базирана на образа на образа на един български студент от ''по-горните'' кръгове. Всичко е личен експеримент за това как хората реагират и как възприемат хората над тях, хората с по-добър старт в живота, хората с по-лесен живот. Правих такъв експеримент и със ''студент'' учещ икономика в Свищов, оплакващ се от живота, също доста украсена история. Коментарите не бяха дори близко до тези тук, повечето хора го подкрепяха, мотивираха или споделяха с него мъката. Това е доста показателно за българския народ. Хуленето и ненавистта към по-богатите, дори и от други богати е доста силен мотив, завистта е на ниво както тук, така и в целия ни народ.
Истината е че наистина уча в СУ, само дето е психология, 3ти курс.
Защо не публикувах разказа в Измислени истории? ... мисля че сами се сещате колко достоверен би бил моя малък експеримент.
От друга страна има и хора, които въпреки всичко се опитват да помогнат на лирическия герой, да го мотивират, да му вдъхнат кураж. Жалкото е че са наистина малко, но е логично, невъзможно е всичко хора да са на едно мнение.
Благодаря.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
