Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Учи учи... или след години ще се спукаш от яд, че не си продължил образованието си, както подобава! Учи, защото ключа към успеха е това.. няма ли да ти е хубаво след време да работиш на хубаво място, на което ще ти плащат добре и ще живееш царски..? Може последното да звучи малко преувеличено.. , като се замислиш, колко безработни има в момента, но пък от друга страна, ако се откажеш от обучението след 12 клас, какво? На автомивка ли искаш или в някакъв склад да вдигаш товара? Ако искаш, това окей нали, но мисля, все пак, че всеки нормално разсъждаващ човек, би искал хубава и престижна работа, която допринася повечко ''монетки''.. , но за това, трябва да се потрудиш бая.. , а мързела ще ти изиграе лош шега...

7.   Заслужава си. Радвай се, че имаш интерес към нещо. Учи. Все ще го завършиш. Намери къде е на ниво обучението по архитектура и хващай молива. Успех! Някой ден ще имаш прекрасен живот!

8.   За специалността, която ти харесва, трябва освен математика и рисуване, а по-късно ще те товарят с чертежи, ако влезеш да учиш. На 16 си и имаш време да поправиш оценките, а също и да ти хрумне дуга професия. Щом се определяш като мързелив, не знам как се виждаш като преуспял архитект. В България аман от мързеливи студенти и ученици-бъди по-добър и го правиш за себе си, имаш време, но мързела няма място тук. Ако те задоволява дипломата за средно пак имаш избор. Познавам повече такива хора, с работа която ги удовлетворява, но трябва да избереш по-доброто за теб. Взимай се в ръце, мотивирай се, ако имаш пари си наеми учител по изобразителни изкуства, защото дори и да взлезеш да учиш, вътре ще осъзнаеш, че не е за теб, след като не можеш да боравиш с молива.

9.   Нека ти дам малко инфо по въпроса за професията, която си избрал. Първо, за да станеш архитект трябва да влезнеш в УАСГ. Там дори и с 6 по математика и изобразително в дипломата, ако изкараш по-малко от 6 на приемните изпити е много малко вероятно да се намърдаш (освен, ако нямаш някоя много дебела връзка). Второ, специалността е много, ама много тежка. Знам го от първа ръка, защото моя близка го завърши преди време. Беше ПЪЛНА отличничка в училище. Изкара 5, 97 на математика и 6 на рисуване. Едвам влезе. Беше предпоследна в класирането. След това 6 години се скъса от четене и чертаене, буквално се скъса. Не излизаше от тях, освен до университета. Завърши криво-ляво, но все пак завърши. Направо изкукурига за това време. Но сега си работи по специалността в една много сериозна фирма, вече е на 36 години, изкарва куп пари, но пък за сметка на това си остана стара мома. Изпусна влакчето. Е, вярно е, когато е в отпуск - малдивите, сейшелите и т. н. острови без проблеми. Кара си чисто нова ц-класа мерцедес, живее в престижен район, собствено жилище, перфектно. Но си кукува самичка. Повечето й приятели са около нея заради парите, нищо друго. Та, в общи линии, едното за сметка на другото. Това е положението.

10.   Пише ти жена на 25. Когато бях на 15-16 толкова мразех да уча... ужас беше. Имах 3ки, 4ки, тук там 5ци... 2ки нямах, винаги някак се измъквах. Мислех по същия начин като теб. Даже вече се бях настроила да не уча след 12 клас. Но исках нещо много силно - да стана ветеринар. Беше ми мечта от малка, трудих се по Биология, ама какви оценки изкарвах? - 3ки... в 7ми клас изобщо не си седнах на д-то. Ама минах изпитите с 5, 30 и нещо по математика и пълно 6 по БЕЛ. Не знам как стана... а и по двата предмета бях с 2, 3 и 4... Влязох в гимназията, не ми пукаше какви оценки изкарвах. Не ми пукаше за ученето, бях твърде мързелива. Обаче си зададох в 10 клас въпроса "Искам ли да постигна нещо в живота? ". В 11 клас вече бях доста напреднала с уроците, а в 12 клас станах отличничката в класа. Просто учех по 4-5 часа на ден. Пак ме мързеше, но знаех, че ученето ми и усилията ми ще ми се върнат с нещо още по-хубаво. Исках да вляза в университет, след което да имам хубава работа, която в момента имам. Изкарвам много хубави пари. Ама много хубави. Слушай ме, струва си да учиш! Ако искаш бъдещето ти да не е биричка и телевизор, учи, защото после ще е късно, ще си задаваш въпросът "Можех, ама защо не исках? "... Всичко е възможно, стига да го искаш! Не слушай хората, които ти казват да не учиш... напротив!
Успех ти желая и се извинявам, че написах едва ли не роман, но исках да споделя опитът ми и да те накарам да видиш, че с учене става всичко. :)

11.   Номер 10, защо тогава като има "парички" във вашата професия не насочите и други млади хора или поне като специалност, която да учат. Да не е някаква военна тайна или секретна служба ...

12.   Професията е архитект не е за всеки, но щом казваш, че те влече значи е добре. Аз уча това, но я прекъснах след 5 години заради финансови нужди и сега съм на гурбет. Ще се върна да я завърша, но не знам дали ще я практикувам, защото ми е интересна сферата на бизнеса и искам да се реализирам там. В БГ положението за професията е зле. Не си мисли, че ще правиш утопични реализации. Това ще е само в студентски проекти. Там има тази възможност, ако имаш способността да ги аргументираш. Ученето е тежко. Спиш по 2-3 часа по време на заверки, но това е около месец. През останолото време е нормал. 90% от труда ти отива на вятъра, защото всяка седмица ти корегират чертежите, но ако ти е интересно, ще го възприемаш все едно редиш кубче на Рубик. Влизането вече не е така трудо. Борите се едно кам 6, едно към седем, ама без курсове по рисуване и математика- изключено. Най- добре в университета на УАСГ. Много мога да разказвам, ама ще го направя, ако искаш да знаеш повече...

13.   Чуй ме, по–добре учи. Преди и аз бях мързелив, просто не ми се учеше. За разлика от това бях умен. Прочитах веднъж урока и го запомнях, после бягах да играя. Бях умен, изкарвах високи оценки, математиката много ми вървеше. Сестра ми я даваха за пример – докато аз играх, тя учеше, учеше. Налагаше се. А аз не учех, просто помних добре. Бях започнал една година по–рано училище. На 13 години сам бях заминал за Перник(като на шега), за да уча за миньор. Взех пари(10 лв. :Д), казах на нашите "Айде, тръгвам, ако не се върна – в Перник съм, ще уча за миньор, тръгвам, че изпускам сроковете! ". И там ученето вървя добре. В последните години даже имах време да се науча да пуша. Както и да е, завърших с 5, 30 (сестра ми с 5, 60–5, 70, ама много се изпоти). И се записах в свободния университет. Изкарах една година.. отсипах се. После нашите пак ме записваха, ама аз "Не, не искам. Не ми се учи. ". Така и не изкарах никакво висше. Тройкаджиите от класа станаха баровци, а аз.. Сега съм нищо. Дистрибутор. С математически способности. Поправям компютри на съседи и колеги за допълнителен лев.. А инженерите(можех да бъде минен, компютърен, електро–) изкарват пари. А аз? Не мога да го променя. Вече съм минал 40 и така си живея.. Поне сестра ми(тя завърши висше) ми помага с финансите. По–добре се напъни, 3, 4, колкото и да е, завърши нещо.

14.   Защо да си създават сами конкуренция?

15.   Абе такива кат 10 с лопата да ги ринеш. Все най-знаят, най-могат, най-най-най, а всъщност като цяло се едно голямо ЗЕРО. Кофти е, когато някой си избива комплексите на гърба на други хора. Имало парички, ама много хубави, ама много. Кой знае пик*а на 26 години с 2-3 години опит, работеща на някое свряно бюрце в някоя малка фирмичка и взимаща ама мнго хубавите 600 лв. Хаха. Като напрви опит от поне 10-12 години, започнат колегите, след това началниците, след това външни да я уважават и ценят, тогава може да говори за многото хубави парички, ама много. Сега да си се свива там в кьошенцето и да си гледа животеца.