Ветеринарна медицина в София - НЕ, мерси!
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 8967 пъти
В следващите редове ще Ви споделя, защо да не записвате ветеринарна медицина в София или въобще в България.
Всички знаем, че да си студент в България не е лека задача. Повечето от нас трябва да работят, за да се издържат, независимо дари са редовни или задочна форма. Но кладенецът на мизерното ни общество не приключва тук.
Ако искаш да си добре образован в нашата родина са необходими няколко неща.
1. Пари - няма на къде без тях. Във факултет ветеринарна медицина таксата на един студент е 500 лв семестър за държавна поръчка. Или 1000 на година. При което още в началото на първи курс ни се обясни от ректора, че на тези 1000 лева, държавата прибавя още 5000, за да ни издържа. ДО тук чудесно. НО. Във факултет ветеринарна медицина лесотехнически университет тези пари изведнъж губят посоката си. Всеки път когато стане дума за инвентар и пособия – никога няма пари.
2. Нерви – ако вие се имате за човек с расъдък и желание за просперитет, ЛТУ не е за вас. Както всеки изпит зависи от това дали преподавателят го е огряло от жена му тази сутрин и тук нещата са така. Заплатата на един преподавател по време на сесия му дава да изпитва 18 души в един учебен час. Тоест някъде около 4 минути на студент. При положение че средно един учебник ни е 500-600страници нещата стават много много интересни.
Но, по време на лекции и упражнения нещата са по-различни. Първо преподавателите закъсняват – но как да им се сърдим при положение че работят за жълти стотинки. Първо лекциите почват с оплакване как университета не струва, как нямаме материална база и как 5 катедри си делят една мултимедия. По забавното е че доста преподаватели си събраха пари и си купиха собствени от собствените си пари, за да могат да ни прподават нещо. Същото важи и за служебнике компютри, които всъщност са лични. Така първите 20 минути са минали, следва лекция и почивка. После втората лекция, която пак започва с мрънкане, разказване на лични проблеми и проблеми с нашия не особено умен декан. Ако ви се е ходело на лекции комбинацията от ядосани, сърдити хора и студена зала и да ви се налага да седите там 6 часа подред, вече ви е минала всякаква идея.
Сградата, която е преотстъпена изцяло на Ветеринарната медицина се дели с още хора, постоянно ни се обяснява как няма пари за материална база по химия, биохимия, анатомия. Условията в които студентите виреят са от ужасни, към отвратителни. Липсата на материали и препарати и тяхното вековно използване е капка в нашия кладенец на ужаса. По забавно е как залите не се отопляват и всяка зима се налага студентите да си носят калорифери, за да отопляват стаите в които учат. При лекционните зали това е невъзможно, защото самите лекционни зали са големи и един жалък калорифер няма как да свърши тази работа.
Сградата се руши. От една страна ние разполагаме с 3 места на които се обучаваме - сграда А - където е ректората, положението е поносимо, дори мързеливите ректори си сложиха асансьор защото им е тежко след обяд да изкачат 3 етажа, а колежките от агрономските специалности да не си уморят крачетата с токовете.
Сграда С или по позната сред студентите като заразна клиника( спокойно нищо заразно няма тук) е нещо между лудница или затвора вГитарама, Руанда. Мазилка пада от всякъде, анатомичните препарати са на повече от 30години и са тотално съсипани, в залите е студено, използват се стари или изветряли препарати, до скоро имаше само микроскопи, които са набори на майка ми. Самата сграда се намира зад зала Уневерсияда в една симпатична наркоманска градинка, където често се намират изхвърлени дамски превръзки, презервативи, спринцовки и какви ли не други интересни неща. Налага се да прекосяваме въпросната горичка, за да се стигне до съответните спирки на гръдския транспорт. По нататък – докато в по-напредналите страни от Европа и Зимбабве хората ползват мултимедия, нашата мултимедия е още от ония, които сега стоят в музеите и нашия факултет – плака и лампа. Важното е че пак има нещо, какато обичат да казват преподавателите. Най-интересни са упражненията по анатомия, защото формалинът, който вече почти никъде не се ползва като препарат за консервиране, се пропива в дрехите ти, в очите ти, в наздрите ти. Суреп е яко когато се прибираш от упражнения и имаш още 1 час в градския транспорт, а хората почват да те отбягват защото приличаш и смърдиш на клошар. Отделно, че в стара загорския факултет, и всички по-нормални университети, когато студентите учат нещо се пада 1 препарат на 10 души. В ЛТУ-София няма такова нещо. При нас се пада 1 препарат на 60 човека за 10 години. Моля да ме резберете, така е много трудно да се научи нещо. Достъпът е нищожен, самото състояние на препарата е отвратителен, условията в които сме поставени плачевни.
Сграда Д. Това се води основната ветеринаро медицинска сграда, защото 60% от всичките предмети се изучават именно там. Отново залите са студени, мазилка се люци от тавана, залите са малки, а от скоро вече упражненията се провеждат с двойни групи. Разбирате ли от 2-3г. Има тенденция да се приема всеки тъп грък, който има пари. Тези мили хора (нищо против нацията им, моля не ме разбирайте погрешно) се трупат, и трупат, и трупат на камари по списъците, по залите навсякъде. Естествено, че Ректора ги обича. Всеки един от тях дава баслословна сума пари, която не минава през по-висок поглед, а само от ректора. Държавата хал хабер си няма за тези хора. Та от упражнения с по 10-13души сега упражненията се водят с по 20 души в зала пригодена за максимум 13. До скоро имахме асистент по патологина анатомия, и упражненията се водеха по реда си – асистентът и доцента намираха препарати, показваха ни, даваха ни да пипнем, да видим, да пробваме, защото ветеринарната медицина не е само да гледаш, а и да докоснеш, да си изкривиш ръката и мускулите и душата, и да ги научиш как се прави. Асистентът беше буквално прогонен след като камара месеци стоя като хоноруван преподавател и работеше за жърти стотинки. Имаше само идеи да му удължат договора. Идеи в дрешно време не хранят семейство, а човека си е с малко детенце и жена. Така. Отпадна още един предмет, по който вече ученето минава само на „колеги педставете си, тук имаме еди какво си“. Наскоро пенсионираха още преподаватели и оставаме с предмети по които няма кой да ги води. По фармакология идва преподавател от стара загора и води лекциите в събота през 2 седмици, по ветеринаро-санитарна експертиза просто няма никой.
По интересно е, че тази сграда е преотстъпена изцяло на факултета по ветеринарна медицина, но в последните 2г ректора нанесе и една камара агрономи при нас. Това доведе, до масовото изселване на доценти и асистенти от техните кабинети и се наложи да ги сложат по 3-4човека в кабинет, който е с размерите на кабинка в кенефа в мол сердика.
Фермата във Враждебна. Тази ферма просто има договор с лесото да ни позволяват да се учим там. Имаме си залички, имахме и една измъчена крава, която вече е редуцирана. Там наистина за момента положението е най-поносимо, защото се намира далеч от ректор и декан. Хората са дали от собствения си джоб и са направили каквото могат, за да превърнат умрелите кирливи зали в място където може да откараш деня и да слушаш внимателно. Но животни няма. Имаме отново една крава и един кон. Но това за 6 курса по 60 човека не е достатъчно. Хубавото е че поне можем да си парим снимки с тях.
Така. База няма, преподаватели все по-прогресивно няма, нерви има.
Гърците. Гърците са хубав народ като цяло. Обожавам да ходя в гърция и да се срещам с приятели там. Но студентите тук са отврат. Рушат малкото което имаме, пречат по време на упражнения, не чистят след себе си, по интересното, е че имат всички права и даже повече. Записват с по 15 не взети изпита, при положение, че редовните български групи ако имаш повече от 1 прекъсваш. По разрешение на ректора и молби може да ти разрешат и с два да запишеш, но си е магия. Та тези мили хора си мислят, че притежават всичко и всички само защото дават много пари, а може и да е така, защото декан и ректор им целуват задните части и им позволяват да правят каквото си поискат.
Декана. Ако си мислите, че Плевнелиев е смотан, то не сте ни виждали декана. На всеки въпрос, който му се зададе вдига раменца и казва не знам. Мисля, че „не знам“ е нещо като мантра за него. Не знае нищо какво се случва във неговия факултет. Не знае защо няма отопление, не знае защо акредитацията не върви, не знае защо студенти и преподаватели са ядосани, не знае защо докато синът му учеше и магически записваше с доста неположени изпити, не знае защо материалната база е отвратителна. Но любимото ми е как прехвърля топката към ректора, ако не знае нещо наистина просто казва да попитаме ректора, а ректора да питаме декана. Въобще животът в ЛТУ е страхотно място.
Доли. Запомнете Доли, тя е особен персонаж в нашя филм. Дори е тъпа уморена секретарка, тоято има инж. пред името си само за красота. Тя също не знае нищо. Но обича да си взима отпуската по време на заверки. Практически, като отидеш при нея да я попиташ за нещо първата и реакция е „прекъсваш“. Независичо че си записал или че няма как да прекъснеш, тя ти го натяква просто да си знаеш.
Истината е че има още много, но просто времето ме притиска, а и стоя в едно студена зала в която лекция така и не започна, защото нямаше кой да я проведе. Чудесно е да си 5тикурс и се моля да завърша по-скоро. Мили хора, не се лъжете, учете извън България

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 18adf65198

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Авторът може би е прав по точка 2, но специално за „потъването“ на парите няма как да е прав. Поддръжката на сградите, плащането на персонала на такива големи университети, плащане на ток, вода, парно, все пак някакви неотложни ремонти струва милиони и то в десетки милиони. Това може би студентите не го виждат, но е факт. Отделно колкото и да не е доволен студентът от консумативите - то специално по медицините, химии, физики, биологии такива консумативи има много и са скъпи. Аз съм учила в Германия и положението беше сходно специално в точка 1 (не говоря за точка 2! ). По мое време се събираха 650 евро такси на семестър, а държавата даваше още поне 10 000 евро на студент и парите не стигаха за нищо. Имаше едно запитване какво не сме били харесвали и за какво да се използвали нашите такси - писах на Ректора да изчистят тоалетните, защото толкова гнусни тоалетни не бях виждала дори в България - отговорът беше, че не били за такива цели парите и като казвам гнусни си бяха истински гнусни - три тоалетни за 25 000 души студенти, не работеха казанчетата, масово не се чистиха, а само се подписваше съответния емигрант, че уж изчистил - за сапун и тоалетна хартия изобщо да не говорим и редовно половината бяха задръстени като имаше момент, в който беше останала по една мъжка и една женска тоалетна и буквално ходиш навън из метрото и сред кафетата да търсиш тоалетна като ти се наложи или чакаш 1 час на опашка. Месец след молбата ми проф-ът по Маркетинг си купи нови мебели за целия факултет и си назначи 4 руси и красиви асистентки. Заплащането на доцентите и докторантите беше толкова ниско, че хората буквално едвам преживяваха и в крайна сметка след като си напишат докторантурата си отваряха свои частни школи за платена подготовка за изпитите, защото имаше изпити със 80-90% скъсани хора И, за да ходиш на тези школи, а парите е неизвестно къде отиваха (най-вероятно и при профа и асистентите, който къса после масово), но това бяха все пак изключения...всяка лекция по Микро и Макро ми почваше с 10 минути реклама на учебника за 120 евро и защо трябва да се купи и как е незаконно да се копира. Бяха направили нещо като портал със задачи, в който се влизаше с код от учебника. Ако не купиш учебника, не можеш и задачи да решаваш. След тази тирада се говорише за кризата, колко ниски са заплатите на професори и асистенти и най-добрият професор накрая се сбогува заедно с делия си състав и си направи консултантска фирма - писа на всички отлични и много добри оценки и останахме 2 семестъра без преподаватели по най-важния предмет. Имахме гост проф по икономическа география, който пък се появяваше когато е на кеф, но това не ни пречеше да си учим и да се готвим - студентите си бяхме организирали десетки и стотици работни групи по всякакви предмети, а мисл 2007 г. хора от нашия университет дори получиха Нобелова награда по физика 1 милион евро - веднага си ремонтираха базата и си купиха нова техника. В горните 2 семестъра половината от времето ти пък отиваше по научна работа за профа и работа по проекти с консултантски фирми, които финансираха от своя страна научната дейност на профа и плащаха двойно и тройно на заплатата му. Базата се разпадаше, покриви течаха, тръби течаха, залите бяха огромни, но прекалено малки за студентите - имаше дори спеицални подложки от пластмаса с реклами по тях, върху които можеше да седиш на стълбите в залата или на первазите на самите прозорци. Тоест стоянето върху подложки беше толкова разпространено, че имаше вече рекламни материали за студенти под формата на подложка за сядане. Пред професора беше също като пилчарник - накацали хора по пода пред професора, а ако искаш да отидеш на тоалетна - мисия невъзможна, защото не можеш да минеш по заетите стълби, а пред вратата се гушиха още студенти. Не беше отоплено дори при аварии, а нощем в тези зали спяха бездомници - нищо чудно да са сложили сега бежанците вътре Говоря за най-добрият университет по всички класации в Германия - номер 1 университет, който прави IFO индекса за състоянието и развитието на немската икономика, който пък определя как ще се движи борсата, за университет с поне две Нобелови награди по физика и медицина, с много публикации всяка година, с най-добрата и голяма университетска болница в Европа и така нататък, но и там се пести, където може да се спести - при обикновените студенти. За положението на докторанти няма да говоря. Мой племенник прави докторантура по Химия, която трае 4 години там. Длъжен е да работи в университета 40 часа седмично, но му плащат само 20 часа, защото нямат пари за повече, а през останалото време, за да преживява работи в Лидл. Какво искам да кажа - образованието е скъпа екстра. Вашето висше струва на държавата и обществото десетки хиляди, а таксите не покриват и разходите за 2 седмици- 1 месец парно през зимата. Средно образованието при гореописаните условия на един студент в Германия струва на държавата 80 000 евро и всеки е благодарен за този шанс и изобщо да имаш този шанс е толкова рядка радост, че немците с повече от удоволствие седят на стълбите и пред вратата, ползват свръхмръсните тоалетни в университета и живеят 4-5 г. като кучета 4 г. докторантура, защото това е превилегия Ако не ти харесва просто почни работа на 18-19 г., плащай данъци, включително, за да има и за лукса на студентите да учат висше и бачкай 50 часа седмично една и съща ниско квалифицирана работа за минимална заплата. Според мен хората, които изобщо сме се насладили на привилегията да учим висше трябва да сме благодарни за този шанс въпреки проблемите, защото повечето хора нямат лукса да учат висше, да се занимават с интересни теми и науки, а трява да работят и плащат за нашето образование, а с твоите 500 лв. на семестър университетът не може да купи и тебешир за архаична дъска, ти мултимедии търсиш - размърдайте се малко, питайте във фирмите за дарения, защото такива уредчета често прашасват по ългите, а и почнете някакви добре платени проекти с големи ферми да кажем или мастити организации като „Четири лапи“ - има доста пари и във вашата наука и дейност съберете останали материали от големи строежи или от спонсори и сами си пооправете малко сградата - поне в България такива дейности са разрешени и никой няма да ви се разсърди. Ние например в гимназията така боядисахме всичко вътре и вън събрахме пари за нови чинове, компютри и ремонтирахме двора само децата и учителите с дарени материали и подръчни средства. Мислили ли сте за ЕС-програми или да си направите ваша ферма, с която да изкарвате пари? Ако се съмнявате в начина за изразходване на средствата в унито, защо не видите публичните отчети и не сигнализирате в МОН, Министерство на финансите или поне Господари на Ефира? С мрън-мрън не става. Успех и споко - като завършиш ще забравиш за несгодите, а като ветеринар имаш пред себе си една интересна и доходоносна кариера.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: d3e233d789

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ако мислиш, че само в България се искат пари и нерви, много се лъжеш. Аз уча навън и тук всичко е умножено по 10 огромната дискриминация към българите. Съгласен съм обаче, че висшето в България е пълна пародия и не си заслужава.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: a765c56854

гласове: 1 2 3 4 5   (10 гласа)

3.   Аз пък следвам ВМ точно в ЛТУ и нямам никакви оплаквания-стипендиант съм и си ми е ок :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 9 месеца hash: 9e2a1774db

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Към 3- Сериозно ли ти е ОК? !!! Аз се дипломирах в ЛТУ, работя по специалността, целият ми живот е свързан с вет. медицина. За мен това е на най-добрата професия. Но обучението нямаше почти нищо общо с очакванията ми. Аз исках да обичам моята Alma mater, но само знам, че завинаги ще помня тези мъчителни 5, 5 години. Не можеш да пренебрегнеш фактите-условията не са хуманни към студентите, а за горките учебни животни да не говорим-по мое време имаше само една учебна крава. На практика там не можеш да се научиш. Ще натрупаш много теоретични знания и ако попаднеш в подходяща среда това ще ти е било достатъчно да станеш добър лекар. Не съветвам никой да не учи там, а само искам да знаят, че ще изпитат разочарование и че е много тежка специалност и че ббазата е под всякаква критика. Въпреки това пак можете да станете вет. лекари. Успех на всички и дано има наистина такива, на които да им е ОК.

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: 10f591e0ff

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Авторе, защо си мислиш, че в чужбина всичко е цъфнало и вързало при положение, че никога не си го виждал? Напълно подкрепям номер 1-учил съм и в български, и в немски университет и мога да те уверя, че в Германия условията за студентите като менза и тоалетна в най-големия им ВУЗ бяха плачевни, но никой не се оплакваше, а всички стискат зъби и си вършат работата. Мрънкала като нас българите втори няма.

 

...