1. Разбира се, че има много възможности - само пиши в Гугъл „медицина специализация в чужбина“ и гледай какво става... , но не очаквай червеното килимче. Обикновено местата за такива специализации са за неща, които никой не иска да върши - анестезиология, съдебна медицина, в големите болници и най-вече да чиракуваш и вършиш най-гадната работа при някой хирург за смешни пари. Заплащането е такова, че можеш да преживяваш, но не да живееш добре, което е повече от в България, но разликата е, че докато у нас можеш да специализираш например кардиология и неврохирургия, то в чужбина това няма как да се случи или ако ти дадат такова място, бързо ще разбереш, че става дума по-скоро за използване - ти да бачкаш на мястото на колегата, който събира парите, но забрави за интересните случаи. Затова и специализацията ти може там да се проточи с години и да стигне почти десетилетие - просто си евтин.
Извод - ако имаш амбиции за голяма кариера, специализирай у нас или при добре проучени хора, за да не си вечният роб на някого за смешни пари и обещания.
Ако просто искаш да живееш от специализацията си и бавно да се издигаш, но без да имаш амбиции за бляскава кариера- отиди в чужбина.
Бързата работа, срам за майстора. В чужбина ще можеш да живееш от парите при специализация, ще печелиш после като лекар сравнително добре, но шансът българин с българско образование да бъде допуснат до шеф-местата, до големите пари, големите постове е... нищожен.
Забрави за Чирков и малцината успели български лекари - това е станало по друго време и с много по-малко конкуренция, включително от българия, а българите не сме били втора категория европейци с четвърта категория образование.
Те на Запад достатачно имена имат, достатачно шеф-лекари - трябват им ниско платени асистенти да вършат реалната работа и да правят операциите от апендикс и визитациите за 3000 евра на месец и при 24 часови дежурства и то цял живот. Не пускат да правиш кариера, защото си губят евтиния специалист долу.
Затова в най-добрия случай българите имат собствена практика, но и от това не се печели добре, защото повечето държави са с подобна на нашата система, а държавните здравни каси не плащат добре. За отварянето на една практика се взима кредит от поне 250 000 евро, които изплащаш 20 години, а работата в болница все някога ще те унищожи, защото ще бачкаш като вол и няма да се издигаш - в един момент ще се чудиш какво става...а после ще осъзнаеш, че си бил използван. Нормално е това - хората затова искат българи, не заради красивите ни очи - много работа за малко пари.
Лошото е, че първите години няма да го осъзнаваш, защото колегите ти в България ще работят за мизерно малко пари, а преди дори са плащали за специализация, но след години те ще са направили кариера и пари, а ти ще си още на заплата като асистент на някой идиот, който ще идва на работа само, за да те нахока и да си разходи Ферарито докато ти се чудиш как да си платиш наема. Най-лошото е, че колкото и да се стараеш, все ще бъдеш утешаван за „догодина“ и все ще си долу като дори отношението на пациентите към теб ще е негативно - директно ще ти казват, че искат да ги види шефа ти дори да става дума за пъпчица, а имаше един случай в Дюселдорф, при който пациенти бяха съдили болницата, че ги оперирали български лекари вместо големият шеф, макар че бяха се излекували и ставаше дума за смешни операции. В България пациентите се радват като видят млад лекар, защото знаят, че сте начетени, знаете най-новите неща, имате добро отношение към пациента и сте нахъсани и по-способни от старите, но в чужбина не е така - там си искат утвърдените лекари и като ти чуят акцента направо стават да си ходят (буквално). В България рано или късно те пускат до тежки и интересни случаи, защото просто няма кой - скоро дъртите се чистят и идва ваш ред. В чужбина такива случаи само през стъклото и докато асистираш на проф-а и то не, защото не си в състояние да ги вършиш ти тези неща, а просто, защото няма кой да върши твоята робска работа за 1200 евра нето на 24 часови смени, което ще нарекат „специализация“, но ще е реално използване на евтина работна сила, което се удължава на макс.
Отиди, но само ако намериш много добър човек, при който да специализираш и за който знаеш предварително, че прави нещо от специализантите си. Затова най-добре се свържи с българи или други хора, които вече специализират някъде и питай за кариерата им и точни и конкретни неща, защото със сигурност ще има и места, в които описаното от мен не важи - въпрос на търсене е, но като цяло се настрои за много работа и лош стандарт на живот, но гледай да има някакъв смисъл в това - например специализация точно в това, което искаш и шансове за кариера!!!
Не случайно масово нашите лекари намират специализация в чужбина и в началото са доволни - мисли, защо има толкова много такива места и защо немските, френските и така нататък ваши колеги не са ги заели, а отчаяно търсят хора като вас, макар че дори не вярват, че сте специалисти - отчаяни са за евтина, непретенциозна работна ръка, а българите и поляците вече сме известни като такава във всяка една област -българите сме и скромни, търпим като волове, не се оплакваме, изкарваме с учудващо малко пари месеца - идеално.
Ако имаш възможност направо специализарай в САЩ или както казах при сигурен човек, при който се прави кариера и се специализира това, което ти желаеш, но САЩ ти препоръчвам най-горещо - там и са колегите ти от Западна Европа, чиито свободни места сега се пробват да запълнят с източно европейци, а после като се приберат хората от САЩ с големите CV-та и ВРЪЗКИ (кой учи на Запад медицина - богатите и с връзки), ти пак увисваш и само шефът ти се сменя, а ти стоиш и цял живот лапаш мухи и сменяш абокати.
Не съм медик, но съм учила на Запад и имах доста познати българи студенти по медицина и специализанти - гърчът е голям, а изгледите са несигурни, смените жестоки и местата за неща, които друг не иска да върши - например в хоспис, бърза помощ, големите и полуфалирали болници, работа с раково болни хора, бежанци и хора в „неравностойно положение“ (луди, СПИН, други подобни болести, алкохолици, наркомани), съдебна медицина и тем подобните, в които не се печелят пари, включително в частните болници заплащането е мизерно като изключим двама-трима звезди, защото тези болници работят за печалба - нали се сещаш, че това противоречи на високите заплати на персонала.
Специализирала съм управление на мед. заведения - на Запад шефът на болницата не е лекар, а икономист и ролята му е да аутсорсне възможно най-евтино каквото е възможно, включително се пести от хигиена, консумативи, а най-вече от персонал. Ще се учудиш колко малко персонал там колко много пациенти обслужват колко бързо биват изписвани някои хора с непечелещи клинични пътеки и колко изобретателни ще трябва да сте при хората с лукративни заболявания - може би ще ти се наложи да слагаш стентове и разни стави, имплантати на хора, просто защото си заслужава за работодателя ти, а в същото време ще гледаш как някой пакистанец чисти пода с кафеникава течност и после топва там парцала, с който мие повърхностите, ще гледаш как пациентите ти умират от глупави инфекции без да можеш да направиш нищо заради пестенето от хигиена, а сестрите буквално ще ти реват по ъглите от претоварване и с учудване ще забележеш, че тези сестри не са следвали в университет и ....забравят да си измиват ръцете след тоалетна :), защото идват от дълбоката провинция и са с 10 клас образование - такива бактерии развъждат, че ....
Шкафът с антибиотици няма да ти помогне за инфекциите, които се ширят масово в някои болници на Запад , защото става дума за болници с по 2000 легла с персонал 1/4 от необходимия..У нас поне персонал има ако не нещо друго - на Запад ще те удари простата липса на колеги и помощен персонал без да говорим за качеството на последния, а ти ще си най-долу и ще трябва да компенсираш тези дефицити - ей затова има толкова места за специализации в Западна Европа и колегите ти са в САЩ
Да, първата година ще ти е по-лесно - ще има 1200 евро нето заплащане, жилище, дори ще ти дават да вършиш много неща, докато в България още носят химикалката на проф-а, но след това почват големите разлики - тяхната специализация ще свърши навреме например, а ти може да бъдеш държан като заложник 8-10 години, просто защото си евтин и не могат да намерят друг будала (догодина обаче обещаваме)...заложник ставаш, защото си инвестирал всичко в тази специализация..., а те те правят заложник, защото интересът клати феса - 6 месеца повече роб, пак е нещо...и месеците се редят и стават години, а като свърши специализацията не е сигурно, че ще ти предложат и договор - станал си им прекалено скъп - следващия, молим!
Не казвам, че горното се среща навсякъде, но имай едно на ум - не всичко, което блести е злато!
Важно е преди това да се информираш и да решиш, не след това да си чукаш главата като се информирай и за това как функционира здравната система в съответната страна, защото учудващо, но дори в една Швейцария можеш като лекар да си много зле платен
Забрави за Великобритания като цяло и действително гони отделен човек, отделна болница, отделна специалност, които ти дават поне шанс за кариера
Не казвам, че горното се среща навсякъде, но имай едно на ум - не всичко, което блести е злато - бъди скептичен и подлагай на критика всичко, което чуеш - например задавай конктретни въпроси на колегите си - какво правят точно в болницата и колко пари им остават за живот след фикс разходите, дори отиди на гости на такъв човек и виж как живее преди да се оставиш да те примами без той сам да осъзнава, че се е набутал. Все още всички избори са пред теб. Направи най-доброто от ситуацията!
|
