Докторантура по право
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 2153 пъти
Здравейте,
наскоро завърших специалността си (Право). Имам шанс да зпиша и докторантура. Според вас струва ли си? Още 3-4 курс се бях замислил дали има смисъл. Преди определено си казвах, че е има, но сега не съм съвсем убеден и се колебая.

Реших да сравня изгодите на това вложение, защото всичко е някакво вложение, с загубите. От една страна, печелиш титлата и може би някакво уважение, от друга - това е голям труд без материална изгода.

Някои хора биха ми казали, че е добра идея, само заради възможността да пишеш "доктор" пред името си, което и за някои работодатели сигурно ще е плюс, но не знам... мисля, че това няма да е от много голямо значение, пък и... По-систематизирано:

Печелиш:
- научна степен;
- уважение на някои колеги и реклама (може би ще привлича клиенти);
- удоволствие от възможността да разработиш нещо, което ти е интересно като въпрос;

Губиш:
- много време;
- много труд;
- пари - защото ще пътуваш, ще търсиш източници, и ще използваш време, от което можеш да печелиш.

Пирова ли е победата при успех? Сещате ли се за други облаги?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 9056c9052f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Има науки, при които ТРЯБВА да учиш докоторантура като при химици, физици, медици (ако искат да са доктори) и изобщо, но при правото не е така, освен ако искаш университетска кариера да правиш. Проблемът е, че ти с тази докторантура няма да имаш практика, което е kill критерий за един адвокат и правист като цяло. Ако идваш от семейство с родови юристи и можеш да поемеш да кажем кантората на баща си - учи и пиши доктор отпред, но в противен случаи не те съветвам, освен ако не искаш да ставаш проф. или докторантурата не е в чужбина да кажем Като доктор имаш предимства при работа в консултантска фирма, но трябва паралелно да работиш там да кажем. Съветвам те да не се отказваш съвсем, но първо си стъпи на краката като адвокат или юрист-консулт, прави 2 години кариера и после прави докторантури - дори има работодатели, които ще ти помогнат при това като те оставят на работа по време на докторантуата - има много варианти, така както има за задочници и за майки с деца - и ти ще се справиш. Ако си толкова добър, за да ти предложат докторска позиция, ти ще намериш работа в голяма кантора или в престижна фирма, а като влезнеш под кожата на шефа ти и се докажеш, никой няма да ти откаже такава възможност. Особено ако почнеш като консултант в някоя голяма западна консултантска фирма дори ще ти платят цялата докторантура, ще те позлатят направо. Ти решаваш... Това решение трябва ти да си го взел - има и положителни, и отрицателни черти. Моят племенник прави докторантура по химия, защото просто няма реализация без това - живее мизерно (и то на Запад е докторантурата) и нарежда стоки в Лидл - почти на 30 г. е и нито семейство може да направи, нито дори една елементарна почивка и няма приятелка, кола - нищо. Беше весел човек, сега залиня съвсем покрай тази докторантура, но това все пак е химия - не може без. Ти можеш и без докторантура или да запишеш след това. Имаш време - правистите поне можете да си разпределяте времето добре и не си вързан от 8 до 5 някъде. Успех и поздравления каквото и да решиш!

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 6ccaf40f2b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Има много разум в думите ти, номер 1. И аз си мислех, че това вероятно ще е по-добрия вариант. Все пак ми е интересно да разбера, дали някой вижда някакви други ползи, освен посочените горе от докторантурата. В моя случай вариантът ми е за България. (от автора)

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 6b5920feb8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От 1- ползите ти много добре си ги знаеш, както и недостатаците. Решението трябва да бъде твое. Моето лично мнение ти го написах - докторантура ВЕДНАГА ако имаш семейна кантора и връзки да кажем, но ако не е така прави 2 години кариера в отлична кантора, голяма фирма или като консултант и тогава търси подкрепа от работодателя. Специално за консултантските фирми международните имам в предвид си имат докторантски програми - плащат ти по време на докторантурата, а ти им работиш няколко месеца в годината и се задължаваш 5 г. да работиш при тях, което не е голяма загуба с хонорари от 1000-1500 евро на час за партньор в такава компания. Ако имаш кантора на баща ти, чичо и така нататък можеш веднага да почнеш с докторантурата, защото те ще са все още млади, за да ти дадат кантората, а ти с едно Доктор отпред ще си номер 1. Ако си обаче от нормално, работническо семейство и нямаш нито връзки, нито помощ отнякъде почни да правиш кариера, НО избери съзнателно най-добра, голяма кантора, фирма, консултантска компания, защото имаш сега този „лукс“ с добри оценки, ПРЕПОРЪКИ от преподаватели и така нататък - самите преподаватели дори да те свържат с някоя именита кантора, а ти обещай след 2 г. да се „мернеш“ за докторантурата. Просто ако станеш на 30 и си все още в университета имаш голяма вероятност да си останеш там. То е ясно, че профовете имат нужда от докторанти, но ти дали имаш нужда от докторска титла СЕГА е друг въпрос Не се притеснявай - докторантурата няма да ти избяга - ти можеш и паралелно да я правиш като ще трае да кажем вместо 2 г., 3-4 години, но пука ли ти, след като и кариерата си върви. Иначе си има предимства - имидж, връзки си правиш, положение, а в консултантските фирми и по-висока заплата и шансове за партньорство, но докторската титла сама по себе си няма стойност ако ти прашашаш в някой университет и се събудиш напълно неспособен за живота навън. Не ги гледай днешните проф-ове и старите доктори, че правят дебели хонорари във фирми, дела - често става дума за ДС връзки и други връзки от времето преди 1989 г., а хората, които си знаят мъртъвдите в мазето се поддържат нагоре. Ти такива връзки няма как да имаш и нямаш гаранция, че ще „печаташ“ като университетски плъх. Успех

 

...

горе^

преди: 8 години, 6 месеца hash: 6ccaf40f2b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря за чудесната обосновка! (автора)

 

...