Бяла орхидея-сърце,душа и късчета от светлина. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96975)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22807)
 Секс и интимност (11255)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5939)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13191)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Бяла орхидея-сърце,душа и късчета от светлина.
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1493 пъти
20-01-2016
Беше ми много трудно. И тази вечер и тази преди нея. Минаваха дни след дни, едно и също. Имах чувството, че светът е спрял да се върти, или по-скоро аз съм спряла. Всичко живо наоколо се смее, живее, чувства и пее. А аз, аз съм по средата на нищото, правейки същото. Глад. Дефиниция и физиологична нужда на живото същество за да оцелее. Но дали само глад за храна и всъщност храната е нужна за да се чувстваш жив, и най-вече да си жив. Че много чувствайки го се споминаха. Мисълта ми че, че дали няма още една физиологична или по скоро сърдечна нужда. Един мускул, който е гладен постоянно и не се насища лесно. Надявам се ме разбираш. За любов говоря. И не само. За добрина, за човечност, съпричастност, морал. Все скъпи неща наречи ги. Скъпи, но истински. И каква ли е цената, еми всъщност като се замисля не мога просто да отида в кауфланд и да искам едно кило любов, и един буркан морал да почерпя тея дето го нямат. Цената е по-висока, и не се продава навсякъде. Но познай какво, зависи от теб и всъщност зависи от това, което сееш в твоята овощна градина. Разбира се ако градината ти е овощна, а не гробище пълно с лешояди, канибали. Не останало вече какво да ядат и изпояждат сами себе си. Да грозно звучи на теория, е аз съм го виждала на практика, а гледката е умножена 2847329 по описанието, което правя. И вярвай ми, описанието ми е цвете пред това, което съм виждала в хората. Грешката на хората и моя бивша каква е знаеш ли? Очакваме твърде много, ама наистина много. По-късно разбрах, че да очакваш честност и вярност от отсрещния всъщност е голям скъп лукс, който обикновено хора простосмъртни не могат да си го позволят. Трябва да си просто на по-високо духовно ниво. Поне така ги разбирам нещата аз. Ако си успял да израснеш онова и да напуснеш онова, което хората наричат ‘’нормално’’ да ти ще дадеш честност. Освен, ако не искаш непрестанно да се трудиш как по-добре да се слееш. Не си роден за да си като всички, скъпи мой. Роден си за да бъдеш себе си. Както и да е, навлизам в друга тема. Но, което ме подсеща не е ли всичко част от една и съща тема? Повърхностно хвърлени някои факти в момента ти изглеждат съвсем несвързани и нямащи нищо общо. Уверявам те, съвсем не е така.
Бих искала да продължа с това за градината. Да. Не е лъжа, че всеки човек е цвете. Не е лъжа, че и някои могат да бъдат много добри кактуси. Но всичко зависи от тях, или от теб да го кажа. Зависи от това ти как се грижиш за твоите растения. С какво ги поливаш. Повярвай ми, а всъщност го и знаеш, ако засадиш една роза и я поливаш с отрова дали ще израстне в красота? Убиеш ли я веднъж, ще се надяваш ли на чудо? Тогава защо продължаваш да го правиш с хората? Има една много любима моя българска поговорка ‘’каквото посееш, такова ще жънеш’’. Аз казвам, че това е една от най-добрите поуки, които можеш да си вземеш от всичко. Може и да няма ненаказано добро, но няма и добро отишло напразно. Аз. Какво за мен? В моята градина е прекрасно, има всичко от всякъде. Обичам орхидеи, бели. Знаеш ли защо? Бялата орхидея, не можеш да я гледаш в домашни условия. Бялата орхидея е родена за да бъде дива и красива. Дори цял ден да и галиш листата и да и се обясняваш в любов, орхидеята затворена в кафез, умира. На портата на моето сърце са засети бели орхидеи. И не е ли това дилемата на живота? Да оставиш това, което обичаш на пълна свобода, без да го притискаш и да даваш без да искаш. И повярвай, ако твоето цвете е решило, че при теб ще пусне корени, никой не може да го спре. Също така, не можеш да сложиш в саксия това цвете, и да го сториш ще умре в ръцете ти. И не е ли така със сърцата на хората? Казах ти обичам белите орхидеи, те описват точно мен, такава каквато съм. Преди бях различна, годините много променят човека. Основните качества остават, но понякога се случва да изпаднеш в ситуация, в която цветята в градината ти са увехнали, не им достига вода, няма и светлина. Умират те, умираш ти. Така си е. Никой не може да ти помогне, ако не си помогнеш сам ти.
Аз плаках. Всяка нощ. Всеки ден. Не знаех колко е часът, кой ден от месеца е. Не исках и да зная. Бях почти умряла, е силно казано. Бях почти жива. Слабо казано. Или обратното? Не знаех къде съм, и само гледах белите орхидеи. Усещах го. Болката, знаеш. Не знаех какво трябва да направя, и търсех отговори на безсмислени въпроси. Плаках и тази нощ. Този път беше много болезнено, но не плаках защото съм мъртва. Не плаках защото съм сама. Не. Нито следа от самоунижение и самокритика тази нощ. Аз знам, че дадох всичко от себе си. Аз знам, че обичах с цялото си сърце, не е лъжа, че бях готова да дам и повече. Но, истината е, че дадох орхидеи на човек, който не разбира от цветя. И като търмък позволих да ги изкорени. Беше отдавна, мина година. Има следи вярно е. Там съм посадила нови цветя. Аз тази нощ плаках, защото се примирих. Не не със загубата, защото аз не съм загубила. Не губи този, който дава цвете, губи този, който не знае що е цвете. Аз се примирих с това, че не трябва твърде много да искаш и да очакваш. И това не означава, че трябва да спираш да даваш.
Никога. Никога не спирай да даваш обич! Респект, усмивки само едно ‘как си, днес? ’ може да повлияе на настроението на хората, представи си какво прави усмивката. И не очаквай в замяна същото. Защото никой и за нищо не е длъжен да те обича със същата преданост, която ти него. Даваш ли цвете, давай го от сърце, подари го. Любовта не е търговия. Любовта, истинската е, когато си готов да дадеш без да искаш обратно. А ако човекът отвърне със същото, каква приятна изненада. А ако, не то тогава няма проблем.
Плаках тази нощ, защото моето цвете, и всички те бяха тръгнали по дяволите. Но не си заслужава. Обещах си нещо тази нощ, обещах си да ги поливам редовно, и да се грижа за тях. След всички тези години, които изминаха, ако съм разбрала нещо и съм съзряла някаква истина в този объркан свят, то това е, че никой не може да направи такова добро за теб, каквото ти самият. Както и обратното.
И сега си мисля, струваше ли си тези всички сълзи? Струваха ли си дните в отчаяние, и чакането на светлия ден? Къде е светлият ден знаеш ли? Не е под одеялото, под което криеш сълзите си, то е навън и чака да го откриеш, и да изкъпе косите ти. Ето къде е, някои неща просто сам да ги намериш, не да чакаш те сами да дойдат при теб. Защото драги по този начин обричаш своята градина да увехне изцяло, без вода, без светлина и без любов.
Да, не казвам, че не ми е трудно. Адски трудно е, особено когато гледаш, че хора които обичаш си тръгват. Ама от онези любимите хора, които искаш точно да останат. Но това е част от дилемата на живота. Щом си толкова зрял да можеш да откъснеш прекрасно цвете от своята собствена градина, и да го подариш. Би следвало, че трябва да си толкова зрял да знаеш, че той най-вероятно не е ботаник и може въобще да си няма понятие от това, което му даваш. Но това няма значение, знаеш ли защо? Защото ти го правиш от сърце.
Разбирам го чак сега, и не зная. Не знам дали щеше да е по-добре, ако бях го съзряла по-рано. Дали щеше да ме боли толкова много пак, дали щях да се справя по-добре? Смея да твърдя, че съм благодарна, че минах през всичко това. Може би откъснаха всички цветя, но семената са във мен. И аз мога да ги посадя наново. Ако ме попиташ дали съжалявам. Ще ти отговоря с не. Твърдо не. Никога не бих съжалила за дадена любов.
Това, което аз съм дала е било част от моята същност, късче от душата ми, мигове от живота ми. Не не съжалявам. И аз ще продължавам да давам любов, и усмивки. Не защото ще ми отвърнат със същото, а защото аз го правя защото мога да си позволя.
Да, точно така. Харесва ми да съм причина за усмивката на нечие лице. За греещите очи, за широката усмивка, докато разказвам нещо рутинно, но забавно. Знаеш. И не го правя, за да получа внимание, или същото. Правя го защото дълго време, бях мъртва. Нещо повече, както казах по горе, не знаех къде се намирам. Но ето ме, жива съм и съм готова.
Всеки ден аз се боря. С живота, с хората, с фактите, с всичко. И твърдя, и смея да твърдя, че ще продължавам да отстоявам. Никога не е грешка да подариш цвете!
Грешка не е любовта, някои хора са такива. И какво от това? Ако не бях ги срещнала тези ‘’грешки на майката природа’’ дали в момента щях да мисля по този начин? Ами, не.
Аз съм израснала и отгледана в семейство, в което преди всичко бяха моралните ценности. И когато правихме нещо за да се забавляваме, ние използвахме минимални материални средства за целта и постигахме страхотен резултат. Защото го правихме с обич.
Трябваше ми време за да осъзная това, бях дълго време със затворени очи. И сега съм будна. И виждам какво съм изпуснала. Как съм могла, да позволя градината ми да бъде обляна в бурени, само защото някой не е оценил любовта ми?
Грешка. Използвам твърде много думата грешка, сигурно го забелязваш. Мисля да заменя думата с опит. Защото всичко това е просто опит. Срещаш хора, пресичат ти пътя. И всеки един от тях оставя по следа, въпросът не е бил, кой ще ме изостави, въпросът е кой ще остане. И аз от доста време спрях да моля хората да остават.
Аз съм човек, който знае как да те накара да се почувстваш добре и щастлив, и няма да очаквам да направиш същото за мен, не. Какво бих искала ли, едно много щедро нещо. Искреност. Този подарък е безценен, драги мой. И някой ден срещна ли човек, който да откъсне цвете от своята градина, обвито в искреност, аз ще му позволя до края на живота ми да се грижи за моите орхидеи както аз за неговите. :)

Из дневника на едно 19 годишно момиче.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 7 месеца
hash: 98b6d931f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Никога няма да те оставя, никога няма да забравя за теб.. ще поливам цветята ти докато си далеч, ще се грижа за тях както за себе си и няма да искам нищо в замяна защото ти вече знаеш колко много те обичам, а това ми е достатъчно - усмивка на лицето ти, която дори не съм видял, но знам че е заради моята обич.

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: b544f7cedc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   От авторката:

Благодаря за красивите думи! Радост е да зная, че някъде там съм успяла да посея късче от това, което нося.

Пожелавам ти да си щастлив, непознат приятелю!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker