Споделена история от Проза, литература |
Разочарованието като предизвикателства на личностното развитие
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2156 пъти
Здравейте. Момиче на почти 19 години съм. Обичам да пиша есета, но най- обичам да чуя мнението на другите за това ще го напиша тук и бих искал да помоля за мнение :)
Разочарованието като предизвикателства на личностното развитие
Обичаш ли предизвикателствата? А до колко?
Можеш ли да поемеш удара им, или те е страх, че няма да можеш да се справиш?
В живота си, всеки среща сладостта му, но и огорчението. Някой път, казваше прадядо, се излива като юлски дъжд след дневен пек и се забива като куршум в теб. И така боли, и плачеш, но за какво? за кого? струва ли си? Сгреших ли? Прав ли бях или прекалих, обидих ли някой, са само моментните въпроси възникнали в съзнанието ми.
Да си сам е страшно, може би много? Не знам! Да си сам за час е нужно, за да опресниш мислите си, да останеш сам със себе си без да слушаш нечие мнение наблюдавало от страни. Да си сам за час не значи, че си сам действително. Всъщност кой е сам? Всеки си има родители, които независимо къде са, са с теб. Дали ще ги виждаш всеки ден или не, прадядо казваше е важно, но кой да чуе? Кой да повярва на старец, та нали не си го изпитал още. Но до този момент! От днес на сетне ти знаеш какво е света да ти е в краката, да ти е криво врабчето прелетяло над теб. Плачи, викай, чупи, тряскай, разхвърляй ако щеш, но пред себе си бъди това което си ти и признай това, което не можеш дори на глас да кажеш. Вземи един лист и се обърни ако искаш към дявола, на него го напиши, но изречи това, което сърцето вътре в теб крещи и иска да излезе извън теб. Изгори това писмо или го дай на кучето да го изяде. Животът е радост и тъга. Един голям пясъчен часовник, който е безкрайност, само се върти, върти, върти…. Днес си отгоре, утре отдолу. Времето лекува, но изглежда много се страхува. Жал му е да заличи всички спомени- от малките неща.
Споменът е коварният куршум забил се в теб, който те сеща за времето, в което си бил отгоре- на върха. Всеки ден ние растем, разиваме се. Един спомен как всичко е било скъпоценен камък се разбива. Изведнъж го няма. Сега остава желанието, желанието да да си пак отгоре, да имаш причина да се усмихнеш. Разочарованието може да бъде в личен план, да те предаде приятел, родител или любовта. Може да е в работата, може да е навсякъде, където си влагал! Сега си разочарован, защото ти пука, защото си слагал калчица по калчица за направата на гнездото, което е било горе на високо, а сега на земята. Но до тук!
Нека ти е грозно, нека те боли ден, два, три дори. От утре стани и се изправи. Това е успех, това е издигане. Да стоиш принизен, да се мъчиш, и сълзите да плуват в очите ти пълни със спомени, кара броят им да нарастне, но НЕДЕЙ! Изправи се и бъди нов човек. Направи си равносметка за това вчера, и това днес. Винаги знай, че сам не си, и този който те уважава, ще те хване за ръката и ще те изведе на повърхността, независимо от грешките ти. Никога няма да сгрешиш като се докажеш или извиниш.
Разочарованието е наказание и привилегия. Наказание за нас- черна роза. Привилегия само за едно- да се издигнеш в т. нр си личностно развитие. Животът е промяна. Промяната е единственият възможен път за развитие. Писна ми от чуждици и чужди мисли. Нека! кажи своята гледна точка. Бъди себе си! Така ще бъдеш оценен от този който оценява себе си. Не се доказвай на всеки, докажи се на този, който заслужава, този когото си унижил, наранил, предал, или просто на някой, който си обидил. Но говори, не мълчи! Мълчанието е до време, в един момент и то не помага. Тайни няма, всичко има цена, всичко се разкрива, колкото по- късно, толкова по- боли. Боли и наранява, така както с нож не би боляло, защото сърцето също усеща и чувства. То не е просто орган вътре в теб, то е живота в теб. В работата разочарованието се поправя по- лесно, от колкото в личен план. То и за това се казва личен. Защото е интимен, личен, близък. Интимността сближава!
Казват плачи, когато си струва, но това го чуват ушите ти! Сърцето знае, кога да ускори пулса ти, кога да свие гърдите ти, ти не можеш да го контролираш. И се радвай. Плачи като ти се плаче, запей, когато ти се пее. Каквото искаш направи, АКО сърцето ти позволи. И то греши, но се лекува с любов, внимание и грижа.
Да си човек, и да съществуваш не е толкова лесно. Психологията помага, но сам можеш най- добре да си помогнеш. И отлично, когато сте ти и половината от сърцето ти. Да направите едно цяло, за да затупти сърцето в едно. Никога не се предавай! Никога не се отказвай, пробвай, греши и се учи само така, успехът ще ти бъде сладък. Само тогава личностното ти развитие ще се качи на горе. Сега избърши последната си сълза, СТАНИ И СЕ ИЗПРАВИ, аз съм с теб!
С обич прадядо
|
