Мъка
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 2503 пъти
Мъката цъфти
В душата и сърцата наши;
Пронизва, изгаря и руши -
Никой кът от нас не ще да пощади.
Грозна е, горката. За туй и тя грози.
Мъчно чак ми става, че хората от нея погрозняха.
Душата в тях гние, грозна е и тя.
Ала омразата расте, разкъсва всичко -
Да излезе ѝ се иска, да вика заедно с гнева.
Мъчи се и тя - иска да рани тоз,
Който посмее доброта и щастие да изяви;
Да го смачка с думи, по-твърди и по-тежки
От хиляди скали дори.
Чуй ме, драги:
Добротата лесно ще изчезне,
По-бързо от злобата, помни.
Ала злобата е нещо страшно;
Ненадминат ураган, кажи-речи.
Винаги ръка за ръка с мъката върви.
Ала аз се чудя: нужно ли е да се мъча още? ;
Да дарявам всекиго с любов и топлина,
С доброта и светлина?
Господи, защо съм толкова добра?
Че ми е трудно, не личи,
Ала душата ми крещи, беснува,
Чак сълзи лей.
В глухота и мрак се тя изгуби,
Мъчно ми е, Господи. Недей!
Всяка нощ гризе ме съвестта и горчи ми,
Че други са ме наранили.
Самотно е отвътре в мен,
Трудно ми е, тъжно ми е.
С какво заслужих аз да страдам?
Нима съм толкова злосторна?
И мечтая аз за някой,
Който и на мене ще отвърне
С любов, доброта и топлина.
Господи, любов безкрайна в мен кипи!
Нужно ми е да я дам, да я споделя...
Ала кому? Кой я заслужава?
Кой за мене ще се бори така,
Както аз за него бих?
Дори капчица умора никой не би дарил.
Кому е грижа моето страдание?
Всеки своя си живот живей.
А аз се мъча да зарадвам всекиго,
Поне малко да усети, че може да се смей.
Защо ме мъчиш, Господи?
Кажи, отговори!
Какво е туй навред?
Ни хора, ни обич,
Само злобата с черен мрак грей.
Искам да се свършва вече -
Да се махам, да затворя аз очи
И да не се събуждам веч.
Лесно е, Господи, нали?
Бързо, неусетно.
В този свят обречен, кому е нужно да живей?
Само да се мъчи;
Да гний душата му всеки ден.
Вече трябва май да спра да се опитвам -
Добротата не живей.
Крилата ѝ се нараниха,
Падат перлените ѝ пера в калта.
Свива се, горката,
И с плач излива мъки.
Малко ли ѝ е? Кажи!
Защо се мъчи
И пилей сили да живей?
Блещука йоще в нея, там дълбоко, един копнеж,
Че някой за нея ще се сети и от пропастта ще я измъкне,
Гдето съм затънала, а заедно със мен и тя.
И мечтае, и мечтае, ала таз надежда мори я -
Но нали се знай: надеждата последна все умира.
Ала мъката до всекиго достига,
Гаси пламъка в душата,
Топлината си отива,
А добротата - тя умира.
Где изчезна любовта?
У никой не я намирам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 3 месеца hash: d80b3ea9b3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   По-негативно стихотворение не съм пробвал да чета. Признавам, че издържах точно половин строфа. Абе хора, няма ли нещо птички да пеят, цветя да цъфтят. Тва га че ли е излязло от ада. Но дори там е красиво. Ако се вгледаш - има вода, макар и вряла и т. н. Винаги, човек може да намери нещо хубаво. Бива ли да се аби с глупости. ай със здраве и ползвай таланта си за нещо хубаво. А мъката и помията - ходи физически я изкарай в тоалетната и готово.. Ае..

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: aeae4e3579

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Абе номер 2 не те обвинявам, ама стихотворението е мъка, а не увеселителния парк,

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 962cbb363e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Към номер 2: Човекът си е споделил стихотворението, а ти с твоето хейтърско мнение идваш и критикуваш точно това, което НЕ трябва! Сигурно дори не си вникнал/а в поемата, да видиш за изразни средства, да вникнеш в стила на авторката. Самият/самата ти не търсиш положителното в тази творба, но го изискваш от авторката! Какъв им е проблемът на днешните хора, могат единствено да критикуват! До авторката: Поемата е наистина хубава и имаш стил, както и талант. Иначе не се тревожи толкова, възприемай нещата по-леко, за да си щастлива по-често. :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 11 месеца hash: 921f0ed998

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Много красиво, много болезнено и тежко. Само човек в твоето положение би разбрал и знай, че напълно отговарям на твоята тъга. Искам с щастие да те даря и да ти покажа колко силна може да е любовта, но живота тук никога няма да ни дари със сливането на две добри души. Обичам те, мисли вечни ме теглят все към моя край, но срещнеш ли щастието се отдай, защото колкото и болката да тежи винаги от нея доброта ще се роди. Продължавай да твориш и покажи още от своите мисли, ще искам да прочета повече от теб.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 9756f247a6

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   До номер 2: Всеки е свободен в мнението си и се радвам, че ти имаш свое! Но мисля, че си неподготвено критичен! Литературата отразява всички аспекти от живота, не само "пеперудките". Трябва да ценим хора, които душевно се натоварват да опишат своите не толкова леки чувства. Погледни на изкуството в по - широк кръг. Адмирации за автора!

 

...