Споделена история от Проза, литература |
Нов тип наркотик - на 21 в.
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2763 пъти
Раждаме се и получаваме своето възпитание от детските приказки. От книжките с цветни картинки. От озвучените анимационни филмчета, където доброто винаги надделява над злото. Червената шапчица, която триумфира над Кумчо Вълчо и заживява щастливо с майка си и баба си. Пепеляшка, която надмогва интригите и измамите, и става принцеса. Снежанка, чието добро сърце побеждава злата й мащеха. Малката русалка Ариел. Батман. Супермен. Спайдърмен. Преди много години държавата, нашите учители, нашите родители, представители на работническата класа, ни учеха, че живеем в най-справедливият обществен строй, който човечеството някога е познавал. Че е победила светлата социалистическа идея. Че най-важното нещо е труда. 1 май. Манифестации. Триумф над гнилия капитализъм. Учеха ни, че живеем в приказка.
Години се минаха и дойде ново време. Всичко се промени. Но мисленето на нашите родители си остана същото. Възпитанието им не се промени. Пак ни учеха за червената шапчица, която междувременно беше станала синя. Пак ни учеха за Пепеляшка, която с много труд и усилия станала принцеса. Но ние видяхме, че Пепеляшка стана принцеса, защото имаше големи гърди и пускаше на по-богатите батковци от квартала. Снежанка победи мащехата, защото имаше пари - таксуваше всяко джудже, което я навестяваше по 50 лева на час. Тогава се запознах с момиче на име Ариел. Влюбих се в нея, защото реших, че тя е досущ като принцесата от приказките. Но тя ме отхвърли. По-късно я видях да се натиска с батковци, които караха беемвета, носеха черни очила и дълги шлифери. Къде беше Батман, когато ме ограбиха въоръжени бандити? Къде беше Супермен, когато получавах 500 лева заплата, а шефа ме гърбеше с всички възможни задачи?
Живота престана да бъде приказка. Маските паднаха. Всички принцеси бяха проституки. Всички супергерои бяха измамници. Започнах да пия, но махмурлука не ми понасяше. Предлага ми да пуша трева, да посмръквам кокаин, да "пробвам" хероин. ЛСД. Амфети. Но те не можеха да запълнят онази гигантска празнота, която изпитвах, когато гледах нощем към звездното небе. Когато се обърнах назад, виждах приказка - щастливо семейство и едно малко момче, изпълнено с много надежди. Сега всичко беше различно - бях един самотник с набола брада и сенки под очите от системно недоспиване. Семейството се беше разтурило - едни бяха по-далеч, а други си бяха заминали завинаги. Към по-добри места. След всяко "дръпване" хаоса в главата ми замираше. Отнякъде засвирваше щурче. А аз гледах към небесните селения.
Добрите чичковци и лелички някога нежно ме пощипваха по бузите, потупваха ме по главата и с възхита цъкаха с език. Колко съм бил добър. И умен. Колко важно било да си добър. Днес ме гледаха накриво, през зъби процеждаха имам ли пари, имам ли документи, имам ли билет. Бутаха се грубо по улиците и в градския транспорт без дори да ми се извинят. Гледаха ме лошо, накриво, изпод вежди. Някога, когато паднех, всички идваха да ми помогнат пак да стана. Защото е добро да се помага на хората. Днес, дори да плачех по улиците, никой не ми обръщаше внимание. Някога малкото момиче, моя кръв, когато някой я нападнеше, аз скачах да я защитавам. Днес аз трябваше да се пазя, когато тя скачаше срещу мен. Някога светът ни беше общ, населяваха го приказни герои и мечти. А днес вече беше разделен от пароли, профили, тайни чатове с други хора. Майката и бащата, деца на работническата класа, изгубиха своя божествен ореол и чисто голи ги видяхме - с мръсотията и недостатъците, които винаги са носели в себе си. Някога, когато харесвах някое момиче, усещах пеперуди в стомаха си и си представях как ще я милвам под звездното небе. Днес, когато харесвах някое момиче, бърках в портмонето си и със свито сърце я заговарях.
Не можех да понеса истината. Замених приказката с нещо друго. Замених любовта с порно. Замених детската радост с наркотици. Замених семейството с някакъв бог. Образът на райската градина ме връщаше с носталгия към моето детство. Две приказки - измислени, никога несъществували. Замених човешкият контакт с един наркотик. Нов тип. Който отключваше цялата болка в мен. Всички тези години, през които се чувствах като кученце, подритвано от краката на непознати. Като просяк, който просеше за малко любов и разбиране от другите.
И един ден ми дадоха това прахче. Разтворих го във вода и го погълнах. Празнотата, самотата, които ме изпълваха мигом бяха заменени от гневна амбиция. Сякаш някой друг, познат, но отдавна забравен герой от приказка, се появи вместо мен. Потискан дотолкова, че се беше озлобил до крайност. Озлобен до такава степен, че в сърцето му вече нямаше място за любов. Започнах да планирам всичко като по учебник. Завърших. Започнах добре платена работа. Забравих за семейството си. Родителите ми, притиснати от бедността, избягаха някъде по селата. Където тихичко угаснаха и аз никога не чух за тях отново. Малкото момиче, ходещо редовно с насинени и кървясали очи, се правех, че не я познавам, когато случайно я засичах. Нямах нужда от жена, имах си няколко елитни компаньонки, които вършеха всичко, което пожелаех. Когато никой не ме гледаше, крадях парите от чашката на слепия музикант, за да черпя някоя загоряла студентка кафе и след това да я изчукам. Понякога правех тайни записи, с които изнудвах жените, с които спях. Някой от тях бяха женени, но имаха нужда от повишение. Заблуждавах ги, че мога да им дам власт. А властта е афродизиак за жените. Всичко беше една забавна инвестиция. Плащах стотинки, за да спя с тях, а след това си връщах всичко с лихвите. Обичах да го правя й с непълнолетни девойки. Хаквах паролите им и се забавлявах с любовните обяснения на все още зелени момченца. Девойките ги режеха безкомпромисно. Били влюбени в друг. Някои момчета, които не понесоха да бъдат отхвърлени, дори се самоубиха. Във вестниците пишеше за тях. А аз, когато девойките ми омръзваха, ги отпращах да си ходят.
Започнах да нося тежки костюми. Да пия тежък, скъп алкохол. Да пуша тежки пури. Винаги бях заобиколен от гардове. Изведнъж в мен се пробуди желанието да ходя по дискотеки и купони. Винаги съпровождан от гардовете. Винаги въоръжен с пистолет. Понякога си харесвах някоя мацка, която имаше приятел. Заговарях я, приятелят й се нервираше, а моите гардове го извеждаха навън. И го "научаваха". Когато някой ме засичаше на пътя, аз давах газ, настигах го и се врязвах странично в него. След това излизах от колата си и с бухалка го респектирах. Правех го, защото беше забавно. Защото вече не бях мишката, която всичко тъпчат. Вече не ми искаха пари, не ми искаха документи или билети. Жените сами си вадеха гърдите щом ме видеха, а мъжете им ме поздравяваха с тънки гласчета. Навсякъде ми правеха път. Заведенията ме черпеха.
Сега съм навсякъде. Все още нося тежкият костюм. Все още лъхам на скъпи пури и уиски. Сега съм в парламента, строя приказката, в която всички живеем. Ще се кандидатирам за президент, защото вие ще гласувате за мен. Понеже ще платя достатъчно. За да ви накарат. Другият път, когато засечете моя кола, не очаквайте милост. Мога да ви застрелям на улицата и адвокатите ще ме оправдаят. Защото им плащам заплатите. Когато ме видите в клуба - излезте си. Защото, ако хвърля око на приятелката ви, по-добре да ми я доведете сами. Защото ще я обладая грубо и ще ви накарам да гледате. Ще заснема всичко и ще го изпратя на децата ви. За да не хранят илюзии за това какви са родителите им и в какъв свят живеят. Аз съм в новините всеки ден. Грижа се по медиите да говорят за мен всеки ден. Да говорят за насилието, което съм извършил. За всички онези зверства и жестокости. За всички онези хора, които съм прегазил по улиците. За всички онези момичета, които съм изнасилил, и чиито трупове съм захвърлил някъде по парковете. За всички възрастни хора, слепи, глухи, сакати, които взимат смешна пенсия, просто защото бъркам с цели шепи от техните пари. А след това ги пръсвам по костюми, рушвети и проститутки. За всички цигани, които ми вършат мръсната работа, а след това медиите я представят като битова престъпност. За дупките в образованието, които създадоха неграмотни и безработни диваци, готови да убият човек за 10 лева. Които аз им ги давам. Грижа се вашите деца от малки да разберат истината за това в какъв свят живеят. Фейсбук. Снапчат. Инстаграм. Знам повече за тях, отколкото вие, техните родители, братя, сестри...
Ще гласувате за мен. Няма да ви кажа името си. А само това - ще спечеля изборите и ще работите за мен. Ако ли не - ще работите за някой друг в чужбина. Но не си мислете, че там са по-различни. :) И не ме обвинявайте. Вие ме превърнахте в този, когото съм сега. Вие изградихте приказката, в която растях, и вие я разрушихте. Сплотените семейства се разпаднаха, патриархалните принципи изчезнаха. И всички ние, синове и дъщери на работническата класа, напуснахме Рая. Точно както Адам и Ева преди много години. Точно както и аз. Преди много, много години.
|
