Споделена история от Проза, литература |
Ослепената богиня
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2371 пъти
Ще се радвам на коментари, мнения и препоръки. Предварителни благодарности за отделеното време и вниманието!
ОСЛЕПЕНАТА БОГИНЯ
(всяка прилика с действителни практики и реални казуси е случайна)
Тошо Вергилски метна недопушената хаванска пура през прозореца и взе жално да кърши ръце:
- Па толко народ излъгАхме, толко имоти заграбИхме, па баш за т'ва ли, бе? Баш за т'ва къде маса пари налехме, за него ли че ни съдят, бе?
Ояденото лице на адвокат Нешо Бояджиев не издаваше капчица вълнение. Той впери безизразен поглед в клиента си и отбеляза сухо:
- Е, аз те предупредих.
- К'во си ни предупредил, бе? - бизнесменът се запени и разгорещи. - Аз да не спиме кога ни говорат хората. Тебе па все опулен съм те слушал! Да бе казал, че и хотелчето могат да ни вземат, хич немаше да се хващам да строиме на тоа парцел. Земята майната й, ама хотела златен ни излезна, бе! Ти знаеш ли колко пара е да купиш цел съвет по устройство на територията? Знаеш ли колко пара замина по материали и работници? И к'во правиме сега?
Адвокатът не слушаше. Той изчопли едно втвърдено топче сопол от лявата си ноздра и като се увери, че събеседникът му не гледа към него, размаза с пръст изделието си на долната страна на красивата дъбова маса. "Няма да бутаме на първа инстанция, нека Тошо се поуплаши" - редеше мислено стратегията за делото. - "Апелативните съдии все ще се навият за три бона на калпак, плюс държавните такси още хилядарка, смятай - десет бона. За мене още десет - стават двайсет. Върховния съд ще го мислим после, те истинските собственици голи като мишоци в трици, я съберат мангизи за обжалване, я не".
Адвокат Бояджиев се прокашля авторитетно и заговори още по-авторитетно. Той знаеше, че професионалният изказ е най-добрият мотиватор за развързването на клиентската кесия, а и пътят към кесията на крупния бизнесмен Тошо Вергилски вече му бе приятно познат:
- Виж, Тошко, ще говоря направо. Положението ти този път не е никак завидно. Срещу теб е предявен rei vindicatio иск от действителните собственици на процесния имот, а ти де факто и де юре си в позицията на недобросъвестния владелец. Освен това, по силата на императива, произтичащ от член деветдесет и втори от закона, и доколкото няма учредена суперфиция, тоест право на строеж в законоустановените...
- Ти к'во искаш да ни кажеш? - изсумтя Вергилски, секвайки компетентната тирада. - Че немаме никакви шансове ли?
- Съществуват известни възможности за благоприятен изход, но те зависят от грешки и пропуски на ищците. Важно е да се знае, че ти не можеш да им противопоставиш...
- Е па, к'во не можеме, бе? Че ги смачкаме аз! Аз колко пари и мои купени хора си имам, те толко косми по главите си немат. Че ги купиме и теа, къде ше ни гледат делото. К'во като се фръцат, че биле съдии? Не се е родил човека, къде не може да го купиш с пари, Нешо-о-о, не се е родил. И теа че ни пристанат като им замирише на пари.
- Аз точно това се опитвах да ти кажа, ти това дело по закон не можеш да го спечелиш.
- Ба, кой ти говори за закони, бе момче! То теа палати и хотели да не би със закони да сме ги вдигали? Сега че си платим и да останат, ти само кажи колко искат онея с черните дрешки.
- Двайсет хиляди за първите две инстанции. После може да се наложи още толкова ако допрем до Върховен съд.
Клиентът се изсмя гръмогласно и двата му златни зъба проблеснаха зловещо и сюрреалистично на оскъдната стайна светлина.
- Че те били много мизерни теа, бе Нешо! Съдии-мъдии. Какво са двайсет бона като си ги разделат толкоз кратуни? И уж учени кратуни са. Па аз само от фондацийката ги набирам за месец. Напълни се светът с балами, бре-е-ей!
- Ти само ми ги донеси в брой - отвърна адвокатът като старателно прикриваше задоволството си от развоя на разговора. - Аз имам грижата нататък. Ще ги пишем като изплатен адвокатски хонорар и ще издам фактура на акционерното дружество. Хем счетоводно се отнасят като фирмен разход, хем накрая ще ни ги присъдят като съдебни разноски.
- Евалата, бе Нешо, сече ти пипето за десет. Инак немаше да си ни адвокат.
- Така. А сега дай да подготвим документацията. Тези документи ще ги представим като доказателства по делото. Я хвани писалката и ги завери за вярност.
- К'во каза? К'во да направа?
- На всеки лист напиши "вярно с оригинала" и се подпиши.
Бизнесменът измъкна от джоба на сакото си свръхлуксозна писалка "Шекспир", подарък от една от любовниците му - заместник-министърка на културата. С едроват девствен почерк той декларира убедителното "ВЕРНО С УРГИНАЛА" и стовари инфантилния си подпис зад него. Бояджиев не си направи труда да го поправя. Той вземаше за даденост явния житейски факт, че човекът с парите винаги е прав, дори когато греши.
След два дни Вергилски предаде на своя довереник двайсет хиляди лева в брой. "Бизнес, както обикновено" - мислеше адвокатът докато захващаше куфарчето с парите с месестите си ръце. Той изпрати бизнесмена до входната врата на кантората, увери го, че работата е в кърпа вързана и тегли ключа зад гърба му. Върна се в кабинета си и моментално се залови да отброява банкнотите. Съответстваха. Доволен, адвокатът се просна отвисоко на тапицирания си въртелив стол и си сипа чаша "Джак Даниелс" с лед. Вгледа се във внушителната статуя на Темида, с която го бяха наградили за особени заслуги от сдружение "Юристи за почтеност и прозрачност" и измърмори глухо:
- Ех, Темидо, Темидо... Колко хубаво, че си сляпа и не виждаш. Добре ти е така.
Бояджиев отпи от кехлибарния еликсир, почеса се по коремчето, оригна се звучно и махна вратовръзката. Споходи го внезапно желание да палува. Той повика секретарката си от съседната стая и свали ципа на панталона си. Отметна глава назад и блажено затвори очи.
През това време съдилищата в страната бълваха безброй решения и присъди и на всички тях пишеше "В името на народа". Неуморна армия от адвокати, въоръжени с куфари и чанти, сновеше из коридори и асансьори на всевъзможни учреждения. Все "в името на клиента". Изобщо всички правеха по нещо в името на друго нещо. В ресторантите строителни предприемачи вечеряха с общински експерти по териториално устройство и плащаха сметките им. В луксозните офиси апетитни секретарки обслужваха интимно възпълните си началници. Из медиите млади репортерки възхваляваха крупни бизнесмени като филантропи и меценати. На бляскавите коктейли фондации и сдружения награждаваха политици и властници за приноса им за развитие на обществото.
А богинята Темида бе заключена в хиляди кабинети и кантори на юристи - студена, мълчалива и с привързани очи. Везните й губеха способност да отмерват точно, а мечът й ръждясваше с всеки ден и час.
Някой беше я осъдил на унизителна и бавна гибел.
Hellrider
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 54abff423e |
|
1. Добре е. Имам дребни забележки относно изказа на героите ти-трудно се чете и трудно се разбира. Има много диалог, малко описание на околния свят... Има много термини, смесени с много диалектни думи и човека който го чете трбява да е много, , начетен", за да да разбира всичко. На места ми се струва твърде много пряката реч и ме отказва да го чета, а и трбяваше да мина два пъти текста, за да разбера всичко. Не е лошо написано, звучи добре, може би съвсем лека корекция ще му е достатъчна, за да стане перфектно.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: d7f4dfc6b8 |
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: fc33ba5eb8 |
|
3. Имаш добър изказ, хареса ми. Ще чакам още творби от теб. :-)
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 06987a43d0 |
|
4. Поставя се тире на мястото на ударението (ако то е на различно място), а не главна буква. Съкращенията са ясен показател за неправилен говор, не е необходимо да пишеш всичко грешно само заради автентичността, която искаш да внушиш. Иначе имаш добър правопис, за съдържанието няма да коментирам, защото не ми хареса.
|
|
