Фантазия за щастие (18+) - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96822)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22769)
 Секс и интимност (11246)
 Тинейджърски (20206)
 Семейство (4851)
 Здраве (7813)
 Спорт и красота (4071)
 На работното място (2160)
 Образование (5926)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1503)
 Други (13142)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Фантазия за щастие (18+)
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1760 пъти
Здравейте, представям ви една от моите малки фантазии в думи. Надявам се да ви хареса :) (18+)

Фантазия за щастие

Беше края на семестъра и лекциите ми в университета бяха свършили още рано сутринта. Беше облачно, но слънцето се показваше от време на време. Изглеждаше всички вече бяха планирали деня си, и развълнувано обсъждаха детайлите. Аз също бях поканена, но реших да пропусна. Нямаше начин да изляза с групата, не и сега когато имаше толкова много и важни неща за които да мисля, или по-скоро да осмислям. Прибрах се в апартамента, като по пътя се наслаждавах на топлите цветове на есента. Беше толкова красиво. И въобще не беше тъжно.
Взех си душ, след което се настаних на дивана в хола, поех си въздух и застинах. Сегашният ми живот се очерта кристално ясно в съзнанието ми, с всяко нещо на мястото си, стоящо там спокойно и неподвижно като част от като по чудо нареден пъзел, с всичките му малки изгубени частички, те очертаваха картината на щастието ми. По лицето ми се разля възможно най-естествената усмивка, все пак беден израз на душевната ми радост. Беше около 3 следобед, а аз се разкарвах безцелно из апартамента си, от тялото ми бликаше енергия, и от време на време главата ми леко се замайваше в идеята за новата ми реалност. Животът ми беше това, което дори не бях сигурна, че съществува преди година. Беше нереално. Нищо свръхестествено или велико не се беше случило, просто бях щастлива. Смисълът, който така умело ми бягаше преди, се беше укротил в мен и се чувствах свободна, жива. Жива, и всичко, което исках беше да живея.

В този момент на еуфория лицето на М. изплува в ума ми. Моят любим. Моят най-добър приятел. От всички неща, които вървяха добре в живота ми, той беше най-доброто. М. беше като личната ми паралелна вселена. Обичах го толкова много, понякога изглеждаше почти нереалистично, и го желаех не по-малко. Единственото, за което можех да се надявам бе и той да се чувства по същия начин. Знам, че беше така.



Беше започнало да се здрачава, когато някой почука на вратата. Перфектно знаех кой е. Не съм мислела, че звука от тропане по вратата ми би могъл да звучи като музика, но и това се случи. Беше сигурно че скоро няма да поправя звънеца на вратата. Отворих му и се отдръпнах навътре.
- Здравей.
- Здравей – казах аз и се усмихнах леко. Той също се усмихна и започна да съблича черното си яке. Косата му беше малко рошава, две-три от кафявите му къдрици бяха в лицето му, късата му брада беше тъмно черна, изглеждаше толкова диво, и нещо в мен лудо потръпна. Приближих се към него, поставих ръцете си върху широките му рамене, при което той надигна глава и ме погледна с големите си страстни кафяви очи. Не минаха и две секунди преди да впия устните си в неговите. Той отвърна на целувката ми, която за мен беше едновременно освобождаваща напрежението и създаваща още повече. М. започна да доближава ръцете си до тялото ми, и аз се отдръпнах, издишвайки тихо. Той се усмихна хитро – беше усетил сдържаната ми страст. В коридора беше сравнително тъмно и погледът му се насочи към ключа за лампата.
- Токът угасна – промълвих аз.
- О. Кога?
- Преди два часа. Предполагам ще си стоим на тъмно.
- Е, това няма наистина да е проблем, нали? – предизвикателно попита М. Вече беше по черен пуловер и като че ли отиваше към кухнята. „Хубаво“, помислих си аз, тъй като исках да поговорим за малко, а после възнамерявах да му се нахвърля. Вдишах и издишах дълбоко, успокоявайки надигащото ми се вълнение. В този момент М. се обърна, хвърляйки пуловера си някъде назад, сграбчи ме за китките, завъртя ме и ме притисна в стената. Преди да се осъзная, той вече целуваше устните ми леко грубо, като упорито притискаше тялото си в моето. Премина надолу по врата ми като преплете пръстите си с моите. Пулсът ми се ускори зверски, а М. сякаш се състезаваше с него. Едвам простенах:
- М...
- Нали не мислеше, че можеш да ме целуваш така и да ме изгаряш с тези зелени очички, и аз да стоя безучастен? – задъхано ми обясни той и се върна към лицето ми. Все още се намирах в хватката му, почти не можех да помръдна, усещах силата му, напрегнатите му мускули, и това меко казано ме изкарваше от релси. М. с видимо усилие отдели устните си от мен и срещна очите ми. На секундата, в която се потопих в бездънните му шоколадови очи, гравитацията спря да ми действа. Ако имаше нещо, едно единствено чувство, което исках да запазя завинаги, то това би било тази мини вселена в очите му, изпълнена с нищо друго освен сигурност и блаженство, в която се свързваме двамата, само аз и той. М. ми даде най-очарователната си усмивка, при която клепачите му се присвиха, лицето му грейна, и нямаше нужда да казва и дума - цялото му същество излъчваше любовта му към мен. Аз му отвърнах със същото и тихичко прошепнах:
- И аз. М... Чаках те, нали знаеш – прошепнах аз и се хвърлих на врата му. Той отвърна на прегръдката ми и просто стояхме така, докато той не проговори:
- Какво мога да направя за теб, красавице? – дрезгаво зададе въпроса си шоколадовото ми момче, като усещах топлия му дъх в косите си.
- Това, което винаги правиш – отговорих му с изтъняващ глас, - отведи ме оттук.
М. се отлепи от мен и улови ръцете ми в своите, които се превърнаха в своеобразни белезници задържайки ме на стената. Притисна тялото си в моето и присъедини устните ни. Езиците ни заиграха живо като две пламъчета, които ту се сливат, ту се разделят, разпалвайки огъня в нас неконтролиуемо. Намирах се в най-сладкия капан, който би могъл да съществува, и в този момент най-лошото, което можеше да ми се случи беше да се освободя. М. придвижи ръцете си към раменете ми, последва линията на ключиците ми и обхвана гърдите ми. Поех си въздух на пресекулки, а той се спусна надолу, подхвана зеления ми потник, изхлузи го през главата ми и отново сграбчи черния ми сутиен. Протегнах се към него и опипах бицепсите му, гърдите му и всичко, до което можех да се докопам. Тогава усетих ръцете му по гърба си и помислих, че ще откопчае сутиена ми, но М. се върна обратно, приклекна и скоростно свали белия ми анцуг. Бях само по бельо. Възбудата ми ставаше все по-нетърпима, дишах все по-плитко и все по-често, сърцето ми прескачаше в очакване. Тогава М. се изправи и забелязах, че ме наблюдава. Не, той се взираше в мен, фрагмент по фрагмент, така сякаш ме виждаше за първи път, челюстите му потръпнаха нервно, и знаех че завира отвътре. Тялото ми беше като струна и на автопилот се втурнах към него и го целунах недодялано, изкарвайки го от малкия му унес. В същото време се бях запътила към панталоните му, но в момента, в който го докоснах, сякаш активирах бомба без таймер, която неминуемо избухна насреща ми. М. ме вдигна във въздуха, което предизвика естественото ми ахване, веднага след което осъзнах колко сигурна се чувствам в обятията му.
- Имаш ли си някаква идея какво си ти за мен? – буквално издиша думите си М.
Завъртях очи и надигнах глава, в опит да се отърся за момент от непрекъснатите трепети на тялото си, усвоявайки казаното от него току-що. Присвих клепачи, леко намръщвайки чело, устните ми бяха разтворени. В душата ми заигра спектър от мисли и емоции, нито една, от които не успях да наименувам, затова погледнах право в разширените му зеници и простенах:
- Повярвай ми, знам.
***

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 4 месеца
hash: e3f880b861
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   искам продължение

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 5eb2674a33
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   И аз също искам продължение:)Уникално е. Поздравления

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: b8b34f1c7e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Много благодаря! За продължение не знам, ще си помисля :)

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker