Споделена история от Проза, литература |
Усмивка
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2210 пъти
Имаше едно момче на име Георги, то живееше заедно с майка си в една барака с пробит покрив и неговият най-добър приятел беше рошавият уличен котарак, който го придружаваше навсякъде. Винаги, когато по време на буря от покрива протичаше вода или имаха само коричка хляб, майка му казваше:
-Усмихни се Георги, защо никога не се усмихваш?- после започваше да пали вестниците с кибрит, за да се стоплят и го учеше да брои като пееше:
-Една кибритена клечица, две кибритени клечици... в една кутийка.
Георги пееше след нея. И така си течеше времето, докато един ден той не видя, че майка му не може да се събуди, тя беше мъртва, извика свещеника, той я взе и я пъхна в една кутия като изгоряла кибритена клечка. Така момчето остана само , на връщане от гробището вървеше по улицата и плачеше.
Изведнъж котаракът побягна и Георги след него. Спря се пред оградата на най-старата къща в квартала, носеха се слухове,че е обитавана от призраци, тя винаги беше мрачна и завесите винаги бяха дръпнати, родителите казваха на децата си да не я приближават, но котаракът се мушна под оградата, а Георги не искаше да изгуби и него и смело я прескочи. Той видя как котаракът доволно си хапваше близо до едно езерце със златни рибки пред къщата, Георги също извади една риба от водата, вече знаеше откъде да си взима вечеря. Но вратата на зловещата къща продължително изскърца, чуха се стъпки, появи се мъж с ботилка уиски в ръка и раздърпани дрехи, сините му очи блестяха в мрака с неповторима красота. Георги беше много изненадан от тези очи и се загледа, сякаш потъна в тях.
-Гладен ли си приятел?
-Да, извинете, котката ми влезе и аз тръгнах след нея.
- Няма проблем, ела да сготвим рибата.
Те седнаха на масата да вечерят.
-Кой си ти, защо се криеш? Ти си толкова добър човек.
Непознатият взе китарата си и запя:
-Има бяла лястовица в моето сърце,която иска да излезе, но аз съм прекалено твърд за нея. Казвам й" Стой там, скрита,няма да позволя на никой да те види.",поливам я с уиски, давя я с цигарен дим и бармана, и леките жени никога няма да разберат, че тя е там. Има бяла лястовица в моето сърце,която иска да излезе,но аз съм прекалено разумен и я пускам само понякога късно вечер казвам й :" Знам, че си там, недей да плачеш."после я връщам обратно във клетката, и тя малко пропява, не съм я оставил съвсем да умре и си спим така, сключили таен пакт.
След като свърши с песента стопанинът духна свещта и те заспаха.
На сутринта Георги излезе навън да потърси котарака си и когато се върна видя, че езерцето се беше изпарило, златните рибки лежаха мъртви на дъното, къщата беше станала на пепел. Момчето въздъхна, обществото не понасяше хора с толкова красиви очи. Сякаш отново чу гласа на майка си "Усмихни се Георги, защо никога не се усмихваш?" и се усмихна.
|
