Усмивка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96956)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22805)
 Секс и интимност (11259)
 Тинейджърски (20220)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4075)
 На работното място (2165)
 Образование (5933)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (933)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1507)
 Други (13169)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Усмивка
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1503 пъти
Имаше едно момче на име Георги, то живееше заедно с майка си в една барака с пробит покрив и неговият най-добър приятел беше рошавият уличен котарак, който го придружаваше навсякъде. Винаги, когато по време на буря от покрива протичаше вода или имаха само коричка хляб, майка му казваше:
-Усмихни се Георги, защо никога не се усмихваш?- после започваше да пали вестниците с кибрит, за да се стоплят и го учеше да брои като пееше:
-Една кибритена клечица, две кибритени клечици... в една кутийка.
Георги пееше след нея. И така си течеше времето, докато един ден той не видя, че майка му не може да се събуди, тя беше мъртва, извика свещеника, той я взе и я пъхна в една кутия като изгоряла кибритена клечка. Така момчето остана само , на връщане от гробището вървеше по улицата и плачеше.
Изведнъж котаракът побягна и Георги след него. Спря се пред оградата на най-старата къща в квартала, носеха се слухове,че е обитавана от призраци, тя винаги беше мрачна и завесите винаги бяха дръпнати, родителите казваха на децата си да не я приближават, но котаракът се мушна под оградата, а Георги не искаше да изгуби и него и смело я прескочи. Той видя как котаракът доволно си хапваше близо до едно езерце със златни рибки пред къщата, Георги също извади една риба от водата, вече знаеше откъде да си взима вечеря. Но вратата на зловещата къща продължително изскърца, чуха се стъпки, появи се мъж с ботилка уиски в ръка и раздърпани дрехи, сините му очи блестяха в мрака с неповторима красота. Георги беше много изненадан от тези очи и се загледа, сякаш потъна в тях.
-Гладен ли си приятел?
-Да, извинете, котката ми влезе и аз тръгнах след нея.
- Няма проблем, ела да сготвим рибата.
Те седнаха на масата да вечерят.
-Кой си ти, защо се криеш? Ти си толкова добър човек.
Непознатият взе китарата си и запя:
-Има бяла лястовица в моето сърце,която иска да излезе, но аз съм прекалено твърд за нея. Казвам й" Стой там, скрита,няма да позволя на никой да те види.",поливам я с уиски, давя я с цигарен дим и бармана, и леките жени никога няма да разберат, че тя е там. Има бяла лястовица в моето сърце,която иска да излезе,но аз съм прекалено разумен и я пускам само понякога късно вечер казвам й :" Знам, че си там, недей да плачеш."после я връщам обратно във клетката, и тя малко пропява, не съм я оставил съвсем да умре и си спим така, сключили таен пакт.
След като свърши с песента стопанинът духна свещта и те заспаха.
На сутринта Георги излезе навън да потърси котарака си и когато се върна видя, че езерцето се беше изпарило, златните рибки лежаха мъртви на дъното, къщата беше станала на пепел. Момчето въздъхна, обществото не понасяше хора с толкова красиви очи. Сякаш отново чу гласа на майка си "Усмихни се Георги, защо никога не се усмихваш?" и се усмихна.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 4 месеца
hash: abcc36b68e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Буковски, а? Супер е! Имаш талант. Много ми хареса произведението ти. Браво.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 0e8116bc2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Браво, написано в стил Джон Стайнбек.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: f8ecdde646
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   "Усмихни се, Георги! Защо никога не се усмихваш? "
Просто ми се прииска да го повторя.
Много ми хареса... като притча е. Нещо средно между басня и разказ. Съвременна приказка за несъвършеното ни съвремие и опитите ни все пак да запазим жива надеждата (бялата лястовица) в сърцата си. Добър смисъл и на образа на песента.. нееднозначен и замислящ.

Публикувай още

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker