Неизживяно - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (71760)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (15812)
 Секс и интимност (8997)
 Тинейджърски (17010)
 Семейство (3236)
 Здраве (5878)
 Спорт и красота (3158)
 На работното място (1219)
 Образование (3648)
 В чужбина (771)
 Наркотици и алкохол (751)
 Измислени истории (667)
 Проза, литература (1156)
 Други (9385)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Проза, литература

Неизживяно
преди: 5 месеца, 23 дни, прочетена 580 пъти
''Винаги ще ми останеш тръпка''
Това може да накара човек, да вярва, че нещата биха се променили в един по-късен етап от времето. Че има надежда. Че си желан. Е, не съвсем.
След тези думи, зачервените й от алкохола очи се изпълниха с още повече сълзи. Не беше очаквала, че някога ще ги чуе. Не се и надяваше дори. Човекът срещу нея не беше от този тип хора, които казваха такива неща. Негова запазена марка беше мълчанието, но не онова обидено мълчание, нито тъжно, нито умислено. Това беше мълчание, с което хората получават това, което искат от теб.
Дълго преди тази среща той бе мълчал. Няколко дни, седмици? Не. Няколко месеца в мълчание. Докато тя не спираше да говори, да пише, да предизвиква. Но нямаше и дума от неговия така богат речник. До тази вечер.
Наближаваше полунощ, а музиката изпълваше цялото й съзнание. Бутилката от водка стоеше неподвижно до дивана, а чашата за пореден път тази вечер беше полупразна. Гледката от прозореца не беше нещо по-различно от вчера. Колите преминаваха, отсрещните балкони светеха, чуваше се песента на щурците. Небето също не беше нещо особено, едва ли щеше да бъде по-красиво от това, на следващата вечер, или по-следващата. А мирисът на лятната нощ й напомняше, как миналата година по това време всичко беше различно.
По средата на една от песните с периферието си тя видя, че телефонът й свети. Намали звука на лаптопа и го взе. Очакваше поредното известие от скучната игра, която на скоро беше свалила. Такива известия получаваше през няколко минути.
Друго беше предизвикало интереса й. Едно ново съобщение чакаше да бъде прочетено.

*Моля администраторите да публикуват историята ми-ако сметнат за уместно разбира се.
Колкото до другите потребители, ще се радвам да изкажете своето мнение, независимо дали е положително или отрицателно, стига коментарите да са в рамките на нормалното. :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 23 дни
hash: 52a8d9dd74
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Аз съм Петко от Камено. Браво, много ми хареса!

 
  ...
преди: 5 месеца, 22 дни
hash: 5486b10961
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Всеки от нас изживява рано или късно тези моменти. Живота е едно самотно приключение и именно в тези мигове на самота и уединение /съдбоносни мигове, които ти прекрасно си уловила/
човек усеща колко е жив в същност. Браво, прекрасно е.. и въпреки сълзите и алкохола, чувството си заслужава.

 
  ...
преди: 5 месеца, 22 дни
hash: 23abb7f9e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Всички бивши обичат от време на време да напомнят за себе си. Ей така, за удовлетворяване на егото им. И затова често се получава от два стола, да се пада на земята. Ако е искал някой да бъде с вас, е щял, щом се е стигнало до раздяла, забравете го, и гледайте напред. Ласкаем се да мислим, че все още означаваме нещо за някого, но истината е една-играят си с нас, волно, или неволно. Новата връзка, или въобще животът ни след раздялата, е като подредена стая-чиста, всичко поставяш на най удачното място, и изведнъж-хоп, появи се нещо вътре, което съвсем не се връзва, но като ти е жал да го изхвърлиш, и го местиш само насам-натам, в крайна сметка разваляш интериора. Не го позволявайте!!! Ж 50 год

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 21 дни
hash: c44f70bf05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Настрънах... само този, който не го е изпитал, не знае какво означава.
Дните, мълчанието, алкохола, цигарите.... и болката, с дни, с месеци...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker