 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Неизживяно
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 2504 пъти
''Винаги ще ми останеш тръпка''
Това може да накара човек, да вярва, че нещата биха се променили в един по-късен етап от времето. Че има надежда. Че си желан. Е, не съвсем.
След тези думи, зачервените й от алкохола очи се изпълниха с още повече сълзи. Не беше очаквала, че някога ще ги чуе. Не се и надяваше дори. Човекът срещу нея не беше от този тип хора, които казваха такива неща. Негова запазена марка беше мълчанието, но не онова обидено мълчание, нито тъжно, нито умислено. Това беше мълчание, с което хората получават това, което искат от теб.
Дълго преди тази среща той бе мълчал. Няколко дни, седмици? Не. Няколко месеца в мълчание. Докато тя не спираше да говори, да пише, да предизвиква. Но нямаше и дума от неговия така богат речник. До тази вечер.
Наближаваше полунощ, а музиката изпълваше цялото й съзнание. Бутилката от водка стоеше неподвижно до дивана, а чашата за пореден път тази вечер беше полупразна. Гледката от прозореца не беше нещо по-различно от вчера. Колите преминаваха, отсрещните балкони светеха, чуваше се песента на щурците. Небето също не беше нещо особено, едва ли щеше да бъде по-красиво от това, на следващата вечер, или по-следващата. А мирисът на лятната нощ й напомняше, как миналата година по това време всичко беше различно.
По средата на една от песните с периферието си тя видя, че телефонът й свети. Намали звука на лаптопа и го взе. Очакваше поредното известие от скучната игра, която на скоро беше свалила. Такива известия получаваше през няколко минути.
Друго беше предизвикало интереса й. Едно ново съобщение чакаше да бъде прочетено.
*Моля администраторите да публикуват историята ми-ако сметнат за уместно разбира се.
Колкото до другите потребители, ще се радвам да изкажете своето мнение, независимо дали е положително или отрицателно, стига коментарите да са в рамките на нормалното. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 52a8d9dd74 |
|
1. Аз съм Петко от Камено. Браво, много ми хареса!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 5486b10961 |
|
2. Всеки от нас изживява рано или късно тези моменти. Живота е едно самотно приключение и именно в тези мигове на самота и уединение /съдбоносни мигове, които ти прекрасно си уловила/
човек усеща колко е жив в същност. Браво, прекрасно е.. и въпреки сълзите и алкохола, чувството си заслужава.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 23abb7f9e0 |
|
3. Всички бивши обичат от време на време да напомнят за себе си. Ей така, за удовлетворяване на егото им. И затова често се получава от два стола, да се пада на земята. Ако е искал някой да бъде с вас, е щял, щом се е стигнало до раздяла, забравете го, и гледайте напред. Ласкаем се да мислим, че все още означаваме нещо за някого, но истината е една-играят си с нас, волно, или неволно. Новата връзка, или въобще животът ни след раздялата, е като подредена стая-чиста, всичко поставяш на най удачното място, и изведнъж-хоп, появи се нещо вътре, което съвсем не се връзва, но като ти е жал да го изхвърлиш, и го местиш само насам-натам, в крайна сметка разваляш интериора. Не го позволявайте!!! Ж 50 год
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: c44f70bf05 |
|
4. Настрънах... само този, който не го е изпитал, не знае какво означава.
Дните, мълчанието, алкохола, цигарите.... и болката, с дни, с месеци...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
