Наричам я Любов
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2406 пъти
Стояхме на една пейка и гледахме как луната изгрява и слънцето залязва. Погледнах я в очите и казах:
-Помниш ли как ти държеше ръката ми докато гледахме залезът?
-Да...
Отвърна тя.
Аз въздишах а тя ме попита какво има.
-Не мога да продължа на пред.... свързвам всичко и всички с теб...
Знам, че минаха 5 месеца, но все още не мога да продължа..
Липсват ми твоите устни, липсва ми начинът по който ме гледаше, липсва ми ангелският ти смях, липсваш ми. Ти беше всичко това, което ме държа във този скапан живот, сега те няма...
Казах аз и една сълза потече от окото ми.
Тя ме прегърна и каза:
-Винаги ще те обичам....
След това усетих как тялото и започва да изчезва. Тя се превръщаше в сини пеперуди докато не изчезна на цяло.
Чух как вятърът прошепва:
-Ще бъда до теб... завинаги...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: 01ecaed2e9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Поработи над правописа си, допускаш сериозни грешки. Това цялото звучи като едно елементарно клише без особен смисъл. На моменти е правен опит за оригиналност, но не на място и звучи странно... не хейтвам, писател съм

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 1ff10f43d1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   супер е хем романтично хем меланхолично хем тъжно

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: dbad070743

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Оле грабна ме! Браво бе човек, добре си го написал/а

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: 43a9c4659e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Красиво..

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: e248f61cf3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   И аз имам спомени от срещи на пейка. Дано да си й признал или вече нямаш такава възможност, защото ми звучи така сякаш е за някой който не е вече на този свят, браво, много трагателно.

 

...