Започнах да пиша книга
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 3250 пъти
АЗ ГО СЪЗДАДОХ

Запътила съм се към поредния бар, мразя вечерите, в които трябва да обикалям баровете, за да намеря някой хубав и да инвестирам в него. От началото ми беше много интересно, но сега ми писна да гледам пияни мъже и надрусани жени. Къде отидоха нормалните мъже и приличните жени, хахах точно аз ли го казвам, която предпочита само секс, отколкото връзка, поне аз си признавам за разлика от други жени. Колко много коли има в този град, на две пресечки от тук паркирах, трябваше да си намеря някое местенце наблизо, защото в тъмното, сама, не е добре да ходя. Никога не знаеш какви изроди има, мисля, че ми трябва никой, който да ме пази. Ооох, стигнах, най-накрая и отвън бара изглежда много хубав и вратите са достатъчно широки за пълничките чичковци, които идват да завладеят златотърсачките. Тези хора аз ненавиждам и не са от моето обкръжение, за мен тези жени направо се продават, а пък чичковците не мога да ги нарека мъже, само търсят изгода и да се хвалят с нея.
Може би не съм видяла още нищо от живота, но за сметка на това съм страдала достатъчно, дори не искам повече болка в живота ми. Позволяваш на хора да влязат в твоя живот, доверявайки им се, а те ти се смеят в лицето, това боли много, толкова, че не искам да се запознавам с нови хора, правя го насила, само заради работата си. Просто вече ме е страх да се доверя, не знам защо, винаги след падане ставам, но сега падането беше много силно, трябва ми време за да се оправя. Не искам вече да мисля за тях, защото започвам да се нервирам, а не си заслужава да си хабя нервите за тези „честни хора”. Как искам сега някой да ми отвори вратата и да ми каже: „заповядай”, може да звучи смешно, но дори от това се възбуждам, защото мъжкия пол все по-рядко показва джентълменство, а аз обожавам старомодните неща.
Харесва ми когато един мъж показва на една жена, че я обича, че я иска, че е красива, че е единствена, но не с думи, а с дела. Сутрин когато се събудиш от гласът на любимия, който държи кафе в едната ръка и поничка в другата ръка, не не роза, защото по този начин показва, дори да напълнееш или да се промениш, той ще е там до теб. Малко са мъжете, който се замислят за малките неща, които за мен са по - значими и по – запомнящи се. Също така са останали и малко мъже, които знаят как да се обличат, да и аз харесвам спортните дрехи, но те са за мързеливите дни, които ги прекарваш в къщи, а не цял свят да те вижда с тях. Черен панталон, не опит, черни стилни обувки, не спортни, черно сако, показващо мъжките му черти и бялата риза, която издава онова невинно добро сърце в един мъж, колкото и голям да е, пред една жена той пада на колене. Каквото искате мислете, но това са истински мъже, които са до вас, мъже, които държат на думата си. Дори само като си мисля за тях и настръхвам, какво правя, отплеснах се, бара, бара и пак бара трябва да огледам.


Това е малка част от книгата, не съм я завършила, но бих се радвала, ако ми кажете какво мислите

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 6 месеца hash: bbdbd1ada5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Казано честно е горе-долу добре. Бива, споделяш твоето мнение, което е рядко и малко хора са на твое мнение и биха се радвали да прочетат книгата. Моето мнение е, че в началото не ме хвана, но после ми хареса. Аз никак не обичам книгите, но тва ми хареса. :)

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: c50f1d2389

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Просто купчина нахвърляни мисли и предпочитания на типичната балканска жена. Не ми се вижда интересно. Стилът е претрупан. Като цяло прилича на нескопосно есе. Съжалявам, но такова ми е мнението.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: 00eb5b5e29

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Харесва ми

 

...

горе^

преди: 7 години, 6 месеца hash: ee7f5c2680

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Изпотих се докато го прочета това нещо.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: a31faa53c1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Поработи над изказа си - нивото не е достатъчно високо за книга (или поне за прилична такава). Познавам едно момиче на 17, което започна да пише книга, и изказът й е по-ерудиран от твоя. Темата е банална и не е достатъчно интересна, за да бъде база за грабващ сюжет. Би могла да бъде линия от сюжета, но ако това е основното, аз не бих го дочела докрай. Главата, която си публикувала, беше объркваща за мен - все едно си ме спуснала по средата на действието. Надявам се това да не е първата глава. Иначе поздравления за куража да се захванеш с нещо такова. Продължавай, експериментирай.

 

...