Споделена история от Проза, литература |
Лудата
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 2780 пъти
Лудата
(22. 01. 2014)
Чувам, да казват слушай сърцето си
Но мойто мълчи и май бяга от себе си
Аз не знам колко съм взела и дала
И даже не зная дали съм живяла
Постоянно сънувам тоз живот жалък
Жълт като болест, сив като камък
Умът ме предава, не знам как да мисля
Аз май полудявам, в пъкъла кисна
Сънувам и смърт и молитва и пости
Сънувам често неканени гости
Сънувам и друго- как не мога да стана
Седя и се влача, а стана ли-падам
Искам да спре тоя моя порок
Не искам да чувствам, не искам урок
Не искам да плача, че много боли
Усещам във мрака да падат мъгли
Задушно ми става и сама се предавам
Мъглата е гъста и аз и се давам
Да потъна искам там сред тъмата
Да може да стана мъгла аз самата
Че аз съм момиче, но лошо, проклето
Не съм ни кокиче, ни светя в небето
Май някога светех, обаче угаснах
Като малка искрица, когато отраснах
Нали съм момиче? Чувствам се буря.
Лудо проклинам, лъжливо горя/из мисли се губя
Запалвам горите, мразя и ручея
Не ги обичам вече и кога съм ги обичала?
Момиче ли съм?? ... Вече няма да съм
Махам се, бягам от гадния сън
Сълзите си давам, а също игрите
Тръгвам, ще бъда мъгла сред мъглите.
Н. Н
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 3c6852df81 |
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 350fb067e2 |
|
4. Прекрасно е! Доста ме разчувства. Бих чела още неща, написани от теб :)
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 7009818bb2 |
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: cc947a5165 |
|
6. Добро е, но заглавието не става за стихотворението.
|
|
