Споделена история от Проза, литература |
Сълзите Ми
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 2567 пъти
Сълзите ми
Сълзите ми,
огромен океан,
завторен в дълбините на очите ми,
бушуват в своя огнен плам.
Горещи като лава,
Овъглени следи оставят
и с кървавите си петна,
обагрят ириса.
Дълбаят своите корита
в зеницата на моето сърце,
и рожбите си крият там.
Като ехидни са.
Растат и крепнат в дух
на своята тъга,
На недораслите мечти - сълзи са.
Как искам да се плиснат,
Лицето ми съсухрено да освежат.
Да напоят душата ми
със своя мокър звук
и да прераснат в песен.
Звънлива и пречудна,
Небрежна в ноти и тоналност.
Свободна, нежна, будна
Скромна в свойта гениалност.
И, моята песен неизпята,
Ще извиси снага си над Земята,
Като Невеста чиста,
Пристанала Никому,
Окичена с венец от рози на главата.
Сълзите и ще са позлата
дарена Всекиму,
без мярка и отплата.
Сълзите ми,
огромен океан,
завторен в дълбините на очите ми...
Не знам,
сълзи ли са, мечти ли са?
От МилкаЧ.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 5117aa32b0 |
|
1. Колко красиво... Признавам, че като видя някое стихотворение тук съм предубедена, даже щях да го подмина- начетох се на посредствени, смешни и жалки напъни на млади, нахални, "велики" поетчета. Благодаря ти, мила Милка, за удоволствието и весели празници! Strinka71
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 944dba7e8f |
|
2. XD Кво е тва? Големи сте поети ама се научи как се пише затворен.
|
|
