Мнение за авторска творба - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74109)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16430)
 Секс и интимност (9139)
 Тинейджърски (17302)
 Семейство (3402)
 Здраве (6127)
 Спорт и красота (3275)
 На работното място (1301)
 Образование (3880)
 В чужбина (831)
 Наркотици и алкохол (776)
 Измислени истории (671)
 Проза, литература (1192)
 Други (9713)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Проза, литература

Мнение за авторска творба
преди: 5 месеца, 22 дни, прочетена 373 пъти
Здравейте, това е откъс от моя творба и просто искам мнение за него. Дано това е правилното място и да не досади на никого.


В полу-занемарения дом на Преьо далеч не беше като в луксозната къща, в която бе отраснал Антони. Стаята, която служеше за спалня на двамата приятели в този момент, беше най - доброто място в съборетината наречена дом. Там само един от прозорците беше счупен и хладния въздух, който влизаше през него бе по - поносим от липсата на килим, която правеше стаята да изглежда още по - празна и след като Антони беше отказал на предложението да се смести в леглото до Преьо сега усещаше студения цимент под тънкия чаршаф. Тоалетната беше в окаяно състояние и повече приличаше на склад за празни бутилки от алкохол. Банята също - под всякаква критика, а и окаляната вана навеждаше Антони на мисълта, че е неизползваема.
Все пак Преьо не бе израснал в толкова голяма мизерия. От шест годишен живееше в дом за сираци. След като навърши пълнолетие бе принуден да дойде тук и да живее с баща си, който вече не го плашеше, защото бе прекалено стар, за да го набие, както правеше докато беше малък. Сега ръката на Преьо беше по - тежка, но въпреки това той не докосваше баща си. Според него нищо не си заслужаваше за това копеле.
Антони си мислеше за всички тях. За Преьо, за стария Бо, за Черните. Животът, който са водили го караше да се чувства излишен. Въпреки ужасния баща, на него нищо друго не му липсваше. Той имаше любяща майка, по - малка сестра, достатъчно пари, дори и прислуга, която да се подчинява на прищявките му. Сега осъзнаваше колко е слаб. Понякога му се искаше да е имал като живота на Преьо, само за да бъде по - силна личност. Дали ако нямаше пари, дом, семейство - дали тогава щеше да копнее за всичко това както Преьо копнее. Тези мисли го накараха да се почувства жалък и знаеше, че ако ги сподели с приятелят си той щеше да го намрази и то с право. Това е първият път, в който беше далеч от семейството си, първият път, в който се чувстваше сам и изоставен, а вече се самосъжаляваше и започваше да се вдълбава в своите мисли и да смята, че едва ли не той е най - нещастния човек на света в този момент. Нямаше право. Нямаше право спряма Преьо. И не само него. По света имаше толкова хора, които всяка вечер си лягат гладни и такиви които винаги далеч от семейството си живееха само със спомена за него.
Утрото - някак смирено пред облачното време, характерно за сезона започна да се усеща малко по малко, благодарение на студения изгрев, който се виждаше през счупения прозорец. Това зарадва Антони, който не можа да мигне цяла нощ и го накара да стане от студения цимент и да потърка потъмнелите си, от безсъние очи. Как се чустваше ли? Странно. Всъщост - никак. Нищо не чустваше. Не знаеше какво трябва да чувства. За бедните неговият живот беше една приказка и след като той бе избягал от нея... какво трябваше да чувства?

Благодаря за отделенота време!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 21 дни
hash: d99db9a5bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Малко е неграмотно. Според правилата в българския език дума като "Преьо" няма как да има. "Най-доброто" се пише без интервали около тирето, същото важи и "за". Има куп пропуснати запетаи. Не се заяждам, просто ако искаш да пишеш, това са важни неща. Неграмотен писател е като спортист инвалид.

А по-важното е, че в мен не можа да предизвикаш никаква емоция и на петия ред ми стана скучно. Прочети малко как да предизвикваш емоция в читателя, прочети за хипнотичното писане. Читателят постоянно трябва да се държи емоционално ангажиран. Трябва да преминава през различни емоции, да чувства напрежение, любопитство, гняв, състрадание, съжаление, щастие на моменти Читателят трябва да се вживява, да се утъждествява с героя, да съпреживява моментите му. Както се казва, трябва да бръкнеш в слабото място на читателя, да си поиграеш с нуждите му, проблемите му, мечтите му, страховете му.

Обърни внимание на тези моменти, четейки книги на известни автори и гледайки филми и реклами. Обърни внимание как си играят с емоциите на аудиторията. Обърни внимание как самият ти неусетно се идентифицираш с героя.

За хипнотичното въздействие много допринасят символите, които предзвикват подсъзнателни асоциации, т. нар. емоционални котви. Също и метафорите са много важни.

Гледай например рекламите на Met Life да добиеш представа какво е да въвлечеш аудиторията. Те са много добри в това.

 
  ...
преди: 5 месеца, 21 дни
hash: 7c88e9679b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Честно казано, не ме грабна.
Защо ползваш чужди имена? Съчетанието им с един типично български начин на изразяване ги кара да изглеждат неуместно. Постоянно ги повтаряш. Дълги изречения, които не носят заряд. Дълги описания - никога не съм ги считал за добра практика и обикновено ги чета през ред. Няма действие.

 
  ...
преди: 5 месеца, 21 дни
hash: fe62576fbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не ми изглежда като нещо, което аз бих чел (тоест, като нещата, които обичам да чета), но иначе ми се струва добре написано. Няма го онова неприятно усещане, което те кара да се чувстваш така, сякаш се носиш по течението и изведнъж се блъскаш в скала (ако не се досещаш какво имам предвид, просто трябва да прочетеш нещо, което е зле написано).

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 15 дни
hash: df67c4f853
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Съгласна съм с критиките на другите коментиращи по отношение на правопис и пунктуация, аз също съм малко вманиачена на тази тема. НО! За моя изненада, с лекота преглътнах тези, иначе фрапиращи, грешки и не се подразних, напротив, стана ми интересно- точно както казва колегата под номер 3. Хареса ми как описваш настъпването на утрото- "някак смирено пред облачното време... ". Красиво ми се видя това, и истинско...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker