За родния ми град - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120497)
 Любов и изневяра (29536)
 Секс и интимност (14293)
 Тинейджърски (21841)
 Семейство (6421)
 Здраве (9544)
 Спорт и красота (4684)
 На работното място (3125)
 Образование (7270)
 В чужбина (1640)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1729)
 Други (18349)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

За родния ми град
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 2333 пъти
В този град си бях оставила душата.. но не тази 18-годишна душа, а детската. Тази, която постоянно беше щастлива независимо от обстоятелствата, безгрижната, волна детска душа, в която кипеше неспирна енергия и един неугасим пламък на живота.. Е, този пламък с времето угасна. Остана единствено блед спомен в съзнанието ми за това, каква съм била едно време. Времена, които не могат да бъдат върнати, те остават живи единствено в съзнанието ни. Понякога си припомням смътно тези неща, слушайки песен от онова време. Но след четвърт час всичко пак става отминало и непознато, сякаш не познавам човека, който съм била преди. Факторите за промяна са много.. като се започне от кавги в семейството до изоставяне от хора, които си мислил за свои приятели.. В един момент градът вече не ти се струва толкова перфектен. Озоваваш се в един омагьосан кръг, разхождаш се всеки ден сам, чакайки да ти се случи нещо изненадващо, различно.. но всеки път става едно и също - едно голямо бездънно нищо. Плуваш в самота и безнадеждност. Чакаш изход от тази тъга, залъгвайки се, че има и накъде по зле. Усмихваш се пред хората, защото виждаш, че или не им пука, или няма с какво да ти помогнат. В един момент осъзнаваш, че си в застой, дълбаеш на едно място, превръщаш се в мрънкащо чудовище, окайваш живота си, но не виждаш начин, по който да го направиш по - добър. Ами ето един.. излейте си болката с думи. Аз лично вече се чувствам малко по добре ^^

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker