Утеха чрез писане - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74100)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16426)
 Секс и интимност (9138)
 Тинейджърски (17300)
 Семейство (3402)
 Здраве (6126)
 Спорт и красота (3275)
 На работното място (1301)
 Образование (3880)
 В чужбина (831)
 Наркотици и алкохол (776)
 Измислени истории (671)
 Проза, литература (1192)
 Други (9712)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Проза, литература

Утеха чрез писане
преди: 2 месеца, 26 дни, прочетена 245 пъти
Здравейте, пише момиче на 17. От както се помня, винаги съм обичала да пиша. Чрез писането се чувствам себе си, способна съм да се докосна до всичко духовно, извисявайки собствената си душа. Винаги съм харесвала и литературата, защото именно тя е предметът който може да ти разкаже хиляди съдби от които да извлечеш много ценни поуки.
Това ме провокира да започна да пиша. Написала съм две книги- "Танцът на мъртвите" и "Господарка на пустите улици", всъщост те не са издадени, само хора в близкото ми обкръжение знаят че пиша. Започнах да пиша и стихотворения и тъй като видях че тук има място за публикуване на авторски произведения, реших и аз да публикувам нещо свое от където вие да изразите собственото си мнение :)

" Нарекох те живот"
Що е това, дето с времето непрестанно се мери,
дето всяка частица с годините, търси своето място да намери?
И що е това, дето с идващото бъдеще нови пътища открива,
а миговете споделени в прашното минало прикрива?

Кажи ми ти, що е това дето ежедневно на своите уроци учи,
а човека голо пред него застанал, мъдростта му да получи?
И кажи ти, що е това дето човек ридае когато друг греши,
на ридаещия показва, че на грешния трябва да прости!

А знаеш ли що е това, дето за всяко съществуване има начален и краен предел,
а звездите на небето показват колко души е отнел?
И знаеш ли, що е това дето за едни е беден а за други богат,
като пъстроцветна градина с дъхав аромат?

Недей отговаря, аз вече и сама го разбрах,
от своето крехко съществуване, да колкото можах.
То е това, дето свързва съдби и народ,
то е това, нарекох го живот!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 177ea50fe5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Браво! В стихотворението има голяма нежност и наистина много ми харесва. Аз съм по същият начин. Пиша разкази и една книга. От половин година вече и стихотворения. Продължавай да твориш! :-)

 
  ...
преди: 2 месеца, 19 дни
hash: 0f7c9d988f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Прекрасно произведение:)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker