Не живей за мига-изживей мига - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76182)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16879)
 Секс и интимност (9357)
 Тинейджърски (17693)
 Семейство (3507)
 Здраве (6282)
 Спорт и красота (3347)
 На работното място (1367)
 Образование (4056)
 В чужбина (903)
 Наркотици и алкохол (793)
 Измислени истории (682)
 Проза, литература (1215)
 Други (10027)
 
 

  

Споделена история от Проза, литература

Не живей за мига-изживей мига
преди: 4 месеца, 13 часа, прочетена 349 пъти
Стояхме един срещу друг.
Едновременно толкова близо и толкова далеч.
Не съществуваше нищо около нас. Всякаш не се намирахме на обществено място
и хората не преминаваха, всеки в посоката си.
Нощта падаше бавно, но сигурно. И никой от нас не осъзнаваше,
че този миг ще бъде запечатан във времето.
Говорехме и се гледахме в очите. Тези топли очи, които усещах по себе си.
Не бързах. Иска да се насладя на момента. Надявах се времето да минава толкова бавно,
колкото и го усещах.
Уви, не беше така. И все пак бях спокойна.
Застанали един срещу друг. Почти докосвайки се. Допълвахме се взаимно. Без дори да се имаме.
Физически.
Той знаеш, че съзнанието ми е изпълнено със него. Аз знаех, че копнееше за този момент.
Или следващият.
Никога не определяхме тема за разговорите си. Сега също не беше по-различно.
Думите се сливаха с въздуха, всякаш някъде във времето е записано, че точно така, точно сега
нещата трябва да се случат. Да бъдем изречени. Един срещу друг.
Въпреки, че бях в седнало положение, краката ми не издържаха.
Облегнах ги върху неговите.
Дали от умора или просто исках да се докосна до него. Без да създавам впечатление.
Търсех близостта му. Желаех я със цялото си нетърпение.
Усетих, как ръцете му се приближават към мен.
Дори и със затворени очи бих уловила вибрациите на тялото му.
Бих усетила допира му, дори и в съня си.
Докосна ме. Чувстваше, че съм негова. И ме искаше. Колкото и аз го исках.
Сърцето ми също изпита емоцията. Започна да бие все по-бързо. Издаваше ме.
Исках да ме издаде. Чувствах се слаба. И същевременно толкова силна и сигурна в себе си.
Мислено вече бях притисната в ръцете му. Усещах го. Душите ни се сливаха повече от телата ни.

Не се отдръпнах. Не исках да бъда далеч от него. Дори да ни деляха някакви 20тина сантиметра.
Същевременно толкова негова и толкова чужда. Имах нужда от него.
Караше ме да се чувствам щастлива. Вътрешно знаех, че не бива,
но не се съпротивлявах на себе си.
Гледах го в очите. Не потъвах. Давех се на плиткото.
Не исках да разбирам какво е да стигна дъното.
Това щеше да е краят. Щях да се влюбя. Или вече ме беше застигнало.
Това ли усещаш, когато се влюбиш? Как падаш и не намираш краят?
Ръцете му ме докоснаха.
Изтръпнах.
Усетих въздишката, която се изплъзваше от устата ми. Спрях я в последният момент.
Какво ако разбере, че го искам..


За първи път усещах нещо подобно. Не се контролирах. Беше ми нужен, като въздуха.
А аз не се задушавах. Не можех да му се наситя. Исках го само за себе си.
Без да осъзнава колко ми е нужен. Как копнея за него.

Без да усетя времето минаваше. В небето се прокрадваха първите звезди.
Свидетелите на този миг не бяха повече от 3ма.
И дори не осъзнаваха, че са част от нещо толкова вълшебно.
Пишехме история.
И момента щеше да бъде запечатан точно на тази земя. Под тези клони. По това небе.
Не мислех за начина по които ме вижда. Настръхнала. Бореща се със собствените си желания.
Единственото, което знаех, е че искам да запомня този момент.
Дори и да го удавя в сълзи след време.



*Приликата със действителни лица и събития не е случайна :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 29 дни
hash: abcde6426c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Добро е, определено е добро. Не съм по романтиката, за това мога да Ви кажа само това. Искам да подчертая обаче, че е правилно да се пише "сякаш", а не "всякаш".

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker