 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Писък
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 2704 пъти
Беше към 6 - 6 и 30 когато се събудих рязко с писък. Звука отекваше в цялата стая и тишината която до преди секунди цареше там вече нямаше и помен. Събудих се с кошмар, но не за нещо страшно ами от емоция и спомен за нещо минало. Аз съм мъж на 30 скоро направени, (пожелайте ми честит рожден ден) и разбирам, че нямам сила да се преборя със загуба на пореден човек към който аз съм бил дълбоко обвързан. Емоцията която е бурна и неконтролируема ме обзема и не мога да направя абсолютно нищо освен да и се подчиня. Тялото ми се затопля, пулса ускорява, зрението гледа във всички точки наоколо като животно което оглежда обкръжението си в очакване на хищник, но такъв няма. Няма никой наоколо, хората ми носят болка и спомен за по хубави неща. Лошото дори не помня, не помня и причината за раздялата, изглежда нещо тривиално ще да е и каквото негативно да съм имал в себе си вече то не съществува. Помня само хубавото и виня себе си за загубата, пък и няма кой друг освен себе си, и това ме убива бавно.
Вече съм без сила, няма сълзи от много време защото не са останали никакви само празна тишина. Не пиша с въпрос за съвет ами просто защото думите няма къде да отидат. Поне не и без да причинят още отгоре на това което има. Боря се все пак. Със всички сили, с последните ми опити това да се промени. Депресията да отмине и да виждам слънцето и небето в цвета с който винаги съм виждал.... незнам дали ще успея, но за всички тук искам да кажа и вие трябва да се борите, а моята история банална до пръсване. Нищо което не се случва на стотици хиляди хора, аз опитвам да преодолея все едно съм 14 годишен хлапак гонен от хормони и нестабилни емоции, но макар и това не е така сърцето ми и всичко по мен гори. Аз изгарям както преносно така и физически. Усещам тялото си как ми казва, че съм болен, но няма лек за моята болест. Няма хапче което магически ще направи всичко да е наред след някой ден. последния път това ми отне години да постигна баланс с тази емоция, но сега незнам дали имам толкова сила и вече съм толкова уморен. Уморен съм и силата ме напуска, но се боря... и тези в подобно състояние трябва да се борят също... а останалото времето ще си покаже
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 6b4df3a11c |
|
1. Имам въпроси. Защо тази история е в "Проза, литература"? Казвате, че не искате съвети, а коментари някакви очаквате ли? И текстът как да се възприема, като реална лична история, или като произведение? Иначе, честит рожден ден, да сте жив и здрав и не драматизирайте толкова.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 4a4e038b5d |
|
2. Психарско. Потърси лекар.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 30da53a593 |
|
3. Чувствам се по същия начин. Прегръдка.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
