Споделена история от Проза, литература |
Посвещение - как да го напиша
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 2698 пъти
Здравейте! Вече от доста време се занимавам с творческо писане и най-накрая се усмелих да споделя една от своите книги. Въпросът е там, че искам да я посветя на една конкретна групичка от хора (към която спадане и аз), тъй като историята главно е вдъхновена от тях, но не знам как по-точно да напиша посвещението, че читателите наистина да го почувстват. Ето как съм започнала:
Преди да започна със съществената история първо бих искала да напиша няколко думи за онези, които се губят в мисли за своите недостатъци, забравяйки за всичката красота, която излъчват:
... И съм дотам. След това пиша едни бози, които са много далеч от онова, което всъщност ми се иска да напиша...
Никога до сега не съм писала посвещение и може би затова сега ми е трудно, а и винаги се стремя всичко да е перфектно(и точно обратното на това ми е идеята на посвещението - искам да кажа на хора като мен, че няма перфектни неща, освен това да не се сравняват с другите, защото всъщност всеки един от нас е красив, невероятен, УНИКАЛЕН. Ако искат да променят нещо в себе си да не го правят с омраза и т. н. Надявам се да ме разбрахте. Както виждате се затруднявам и мисля, че това до голяма степен се дължи на факта, че историята съм я писала и за себе се... )
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 7e15c2a1d6 |
|
1. За посвещения мисля че е ключово да казват възможно най-много с най-малко думи. Това което ти правиш е точно обратното. Ето ти един алтернативен вариант на твоето начало: "На онези умислени по своите недостатъци, пренебрегвайки красивото в себе си". Не е перфектно, но смятам че е добро начало, а ти все пак си писател и трябва да знаеш най-добре как да прозвучи поетично :)
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 96b486383a |
|
2. Благодаря ти! И аз преди дни си помислих точно за това, че по-скоро по-кратко ще бъде по-добре.
|
|
