Споделена история от Проза, литература |
Щастие кратко
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2470 пъти
Щом го видях, и настръхнах цяла,
от глава до пети станах чисто бяла.
Чудех се на неговата дивна красота
и как с нея го лази странна самота.
Косите му черни направо ме плениха,
оставиха ме неочаквано смаяна и тиха.
Очите му бяха зелени и големи,
но въобще не бяха неми.
Разказаха ми неговата история,
вдъхновиха ме с нова теория:
че съм влюбена в него до уши,
че желая да бъдем сродни души.
Погледна ме той и се усмихна горещо,
шепнейки, каза ми неразбираемо нещо.
Обясни ми на английски той, че не е оттук
и освен това рече ми съвсем напук,
че живее много далече, но след две години
може да се срещнем на сергията за дини.
Целуна ме и каза тихо „Довиждане“,
а аз чаках нашето бъдещо свиждане.
Чаках, но не дойде той,
само ми каза лелката„ Стой,
момиче, купи си дини или смокини! “
Купих си, но не помогна за скръбта ми с години.
Момиче.
|
