Споделена история от Проза, литература |
Ода
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2472 пъти
Сама или Ода за силната жена
Тя чака в ноща, сама.
Автобусът довлачва едва
своята снага в
среднощната тъма.
У дома.
Сама.
Ключ, обувки, яке на закачалката.
Вечеря, свещи, къде е запалката?
Два пламъка се борят в тишина -
нейният и на свещта.
Тя е сама.
Бори света.
Ток, дънки, но без грим.
Тя е не образ мним,
а родена да води, да помита,
сърцето й самотно да се скита.
Сама.
Светлина.
Стихия в плът,
богиня в женско тяло,
сила да намери път
за човечеството вяло.
Любов.
Добрина.
Мощ, която плаши,
сърцата дребни наши.
С разум надарена,
със самота поразена.
Атина.
Погледите в нея спират,
а после свенливо се прибират.
Сред простосмъртните една,
но вечно сама.
Свещта угасна. А тя?
Сама проклина деня,
в който се роди Жена.
Силна... сама!
|
