Криминален разказ -Убийството на 30-те бика - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82762)
 Избор на редактора (100)
 Любов и изневяра (18739)
 Секс и интимност (9827)
 Тинейджърски (18656)
 Семейство (3967)
 Здраве (6802)
 Спорт и красота (3585)
 На работното място (1581)
 Образование (4662)
 В чужбина (1033)
 Наркотици и алкохол (831)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10965)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Криминален разказ -Убийството на 30-те бика
преди: 7 месеца, 4 дни, прочетена 562 пъти
• Живях в скромно селце на име Ромео, намиращ се в Мичиган с трийсет бика. Исках да избягам, но не можех. Бях измамена от хитрия дядо Лукас, който сега ме държеше като заложница. Всяка сутрин щом се будех осъзнавах колко много време със пропиляла в това загубено и мътно село, но нямах избор. Грижех се за дядо Лукас и неговите мили бикове, за които той бил убил човек. Аз всъщност си имах любим бика-Дъглас. Той беше кротък и единствения, който ме разбираше. На външен вид бе по-черен на цвят от другите. Отличаваше се от тях с това, че не риташе често с копитата си и не използваше рогата си като оръжие при защита. Много го обичах. Дядо Дъглас не беше от най-добрите фермери, но се грижеше за своите бикове. Имаше вид на беден просяк, чиито дрехи бяха целите изцапани и разпокъсани. Той не ме харесваше, нито пък аз него, но живях там, защото нямах другаде къде да отида. Родителите ми бяха починали в самолетна катастрофа и оттогава насам живея в това пусто селце. Мразех го.
• Но дните ми се изнизваха толкова бързо сякаш нещо бе преднамерено да се случи.
• Тази сутрин беше по-мълчалива от всякога. Станах, направих закуска, нахраних биковете и отидох на пазар заедно с дядо Лукас. Но по пътя имах усещането, че нещо става с тях, сякаш някой ще ги нападне. Купихме каквото трябва, натоварихме ги в колата и потеглихме. След като пристигнахме отворих външната врата и се ужасих:Нашите трийсет бика бяха паднали на земята, а около тях цареше тъмна кръв. Много се растроих. Плаках дни наред за тях, но най-много ми стана мъчно за моя приятел –бика Дъглас. Дядо Лукас беше също съсипан. Беше решен на всяка цена да намери убийците на биковете си. От мъка взех да пия от домашно-приготвеното уиски на дядо Лукас. Но как беше името му? А сетих се –Бърбън, да точно така беше името. Всъщност доста обичах да пия, по едно време даже помислих, че вече съм алкохоличка. Знаех, че алкохолът вреди много на здравето, но въпреки това не се отказах. Личното производство на старчето много не ме удовлетворяваше, но стигаше, за да изпитам нужното облекчение. За този мой порок имаше причина. Историята бе такава: Бях около 10 –годишна, когато дядо Лукас всеки път се прибираше пиян и за да му бъде по – задоволително ме пребиваше до несвяст, но най-тъжното бе, когато в една дъждовна нощ докато оправях животните в обора, изведнъж той се появи по-пиян и от друг път. Хвана ме, а след това ме притисна зорко към стената на обора и взе да ме опипва. Беше толкова ужасно, гнусно и первезно. Без малко щеше да ме изнасили, за мое щастие, обаче, Дъглас-моят приятел бик ме спаси навреме. И така затова взех да пия, за да може да не си спомням за онази страшна нощ. Да не изпадам в подробности- ще продължа със разследването. Обадихме се на полицията. Започнаха да оглеждат мястото. Водеше се разследване.
• ………………………………………………………………………
• Минаха два изключително трудни дни. И накрая установиха, че на биковете преди да бъдат заколени им е било инжектирано голямо количество хероин. Двамата с дядо Дъглас много се учудихме, как е възможно това. Заведоха ни в районното управление, за да дадем показания. Казах, че за последно видях биковете сутринта, когато им дадох храната. Не се усъмних в нищо. Заключихме вратата два пъти преди да излезнем на пазар. След като мина разпита се прибрахме у дома. Изведнъж дядо припадна. Много се уплаших. Незабавно повиках линейка, но вече беше много късно. Дядо Лукас почина. Остави едно деветнайсет годишно момиче да открие убийците на биковете. Изобщо не проявих нужната сантименталност, а напротив изпитах такова силно и отдавно очаквано облекчение. Много добре знаех кой е убиецът – Салвадор Микенджило. Той, разбира се, моят все така очарователен и елегантен, Салвадор. Нашата история бе кратка. Познавахме се от деца. Бяхме най-добри приятели. Но, да не си помислите друго само приятели. Неговите родители бяха най-добри приятели с моите. Но когато починаха пътищата ни се разделиха. За последно го видях на погребението. Изказа ми съболезнования и така напусна градчето, в което живяхме дотогава. Всъщност и до днес поддържаме връзка, но тайна по телефона. Той ми помогна да подготвя цялото отмъщение за старчето. Много добре в подробности му бях разказала какво ми бе причинил. Беше много разтроен и естествено ядосан на Лукас. Планът бе такъв: Знаех много добре, че дядо Лукас криеше хероин в един стар сандък под земята. Един ден случайно го видях и съответно запомних мястото. Обадих се тайно на Салди и разказах за това, което съм видяла.
• “Красавице(от малка ме наричаше така, въпреки че аз не се смятах за красива), намерила си удивително нещо, с което можеш да изпълниш първата задача от плана. Оо, супер, старчето направо ще умре от мъка. Точно както го искаш, малката. Направи това, а после е мой ред. Възмездието ще възтържествува, вярвай ми. Ще си отмъстим. С един удар два заека. Радвах се, че имам такъв сигурен и доверен човек до себе си. И така планът ми проработи. В деня на убийството, докато давах на всеки бик храна, им инжектирах достатъчно количество хероин, което да причини смъртта им. Старчето се инатя, защото искаше той самият да ги нахрани, но аз го уверих, че ще се справя. Казах му да ме чака в колата. Не се осъмни в нищо и ме послуша. След като проработи първата стъпка от плана, оставих всичко на Салвадор. Неговата задача бе да заколи всички бикове заедно с Дъглас. Наистина за Дъглас ми беше много трудно, но се налагаше. Ако бях го оставила жив, някой можеше да заподозре нещо. И така всичко мина по план. Минаха цели две години от смъртта на дядо Лукас. Нямаше никакви разкрития за убийството на трийсетте бика, освен че са били инжектирани с хероин. Бях вкъщи, когато телефона ми звънна. Беше той- Салди. Вдигнах. Искаше да се срещнем. Много се зарадвах. Сложих си най-красивите дрехи, които имах и тръгнах на мястото където ми посочи.
• …………………..
• Мястото беше пусто. Нямаше наоколо никого. Имаше бяла, олющена от времето пейка, на която седеше най-очарователният мъж на планетата за мен-Салвадор Микенджило. За момент не можах да го позная. Прегърнахме се. “Никак не си се променила, малката, все така красива и дива”Въпреки че общувахме само по телефона пак се радвах. Липсваше ми, красавице..
• -О, Мики, и ти на мен. И ти не си се променил, все така галантен и мил с жените си. Очарователен както винаги.. Но не разбрах точно за какво ме повика тук.
• -Виж, стана нещо непредсказуемо, което не предвидихме.
• -Не ме плаши. За какво говориш? -лицето ми бавно пребледня и загуби усмивка.
• -Почти са на път да ме разкрият мен. Трябва да бягам, но ми трябват пари.
• -О, Микенджело, как ме уплаши. Все такъв шегаджиец си. Помислих, че са разкрили и мен. Пари ли-аз нямам. Откъде да ти дам.
• -Как така нямаш? А и защо реагираш така спокойно. Въпреки че ти не си заподозряна, аз съм, красавице.
• -Не ме засяга, Салди. С теб си дадохме дума, че след убийството няма да се виждаме повече. Всеки по пътя си и сам да се оправя.
• -Голяма егоистката си. Забрави колко труд положих, за да ти помогна. А, ти сега как ми се отплащаш. Изритваш ме като котка мръсна.
• -Съжалявам. Това е положението. -Проклетата да си. Още на погребението на теб нещо ти стана. Изведнъж рязко се промени към мен.
• -Да, да, промених се. Защото ако в онази вечер баща ти, който пилотираше самолета, беше внимавал родителите ми щяха да бъдат живи. Твоят баща се, спаси Салди, а моите родители-не.
• -Но аз с какво съм виновен. Баща ми управляваше самолета, а аз бях у дома с мама.
• -Виновен си, Салди, виновен колкото него. За това трябва да си платиш. На него не можах да отмъстя, но на теб имам възможност.
• -За какво говориш?
• Близо до пейката имаше железен прът. Взех го, докато Салвадор беше разсеян и силно го ударих по главата. Естествено умря на място….
• Дойде полиция и ме отведоха с белезници в съда…
• …………………………………………………….
• Осъдиха ме на трийсет години затвор, но не бях толкова съсипана. Отмъстих си на всекиго, който бе наранил мен и семейството ми. Нямах избор.
• Бащата на Салвадор Микенджело уби родителите ми, тъй като в онази нощ той самият пилотираше самолета. Трябваше да си плати.
• Дядо Лукас- той ме пребиваше до несвяст и без малко един ден щеше да ме изнасили. Знаете ли колко е тежко.
• И така това беше историята за момичето-убиец.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 месеца, 2 дни
hash: eb4ab84719
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   На колко години си? Ако искаш мнение - има значение.

 
  ...
преди: 7 месеца, 1 ден
hash: 65314bc4ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   На 15 години

 
  ...
преди: 7 месеца, 1 ден
hash: 5249565d63
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ако беше на 11, 12 - горе-долу бива. Ама на 15 години си, много пропуски имаш, не знам откъде да започна? ! Не се обиждай, не целя да те засегна, но грешките ти са всякакви - правописни, пунктуационни, стилистически, лексикални, фактологични, логически и прочие. Чети много и тогава пробвай с писането.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 29 дни
hash: 965092ee54
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Изглежда ми като взаимствано от романа "Убийството на Роджър Акройд"...
Не много успешно за съжаление...

 
  ...
преди: 6 месеца, 27 дни
hash: c1cfadfe5e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Здравейте! Всъщност още не съм чела романа на Агата Кристи-Убийството на Роджър Акройд и не съм взаимствала нищо от никъде. То за това ми е не успешен. По-добре да спра да пиша, за да не се излагам. Извинете, че Ви занимавах да четете нещо супер неправилно.

 
  ...


...
преди: 6 месеца, 26 дни
hash: 886e9cda43
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Чакай, чакай! Аз съм номер 4. Когато аз се първи път публикувах моя творба някъде в Интернет пространството беше именно в този сайт, тогава и аз отнесох критика, НО не съм спирал да пиша, а тогава бях и по - малък от теб в момента.
Това се нарича градивна критика - Найстина няма какво да се лъжем, имаше много пунктуационни и няколко смислени грешки, но всичко може да се изглади с практика и четене, тъй като се забелязва, че пишеш от скоро и дори, че най - вероятно това ти е първия разказ
Най - важното е да не се отказваш да пишеш.

Практикувай и чети!
Успех.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker