Друга реалност - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84000)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19086)
 Секс и интимност (9958)
 Тинейджърски (18786)
 Семейство (4041)
 Здраве (6900)
 Спорт и красота (3617)
 На работното място (1625)
 Образование (4749)
 В чужбина (1064)
 Наркотици и алкохол (834)
 Измислени истории (701)
 Проза, литература (1330)
 Други (11142)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Друга реалност
преди: 8 месеца, 2 дни, прочетена 966 пъти
(... )
Двамата седяха на една скрита от погледи пейка в парка и все още водеха своя безсмислен спор... беше тягостно. Въпреки меката пролетна топлина, между тях едно недоразумение беше на път да покрие като слана наскоро разцъфтели чувства, да ги замрази и да повехнат.
А щеше да е жалко, наистина жалко. Той се чувстваше несигурен и объркан, защото отказваше да види със сърцето си живописната картина пред себе си, вглеждайки се в един дребен щрих, отклонил се от траекторията си. Гледаше, но твърде много мислеше и не виждаше. И сякаш забравяше. Но не и тя. Преглъщаше всички неоснователни съмнения и продължваше да го гледа в очите със същата топлина, макар вътре в нея нещо болезнено да се гърчеше и превиваше. Защото тя виждаше зад условностите, зад дреболиите, и в сърцетото й образът му беше все така непокътнат: Очите му бяха все така кадифено кафяви, с едвам забележима краска от пастелно зелено, появяваща се когато слъцато се огледа в тях – красиви и благородни –от тези, в които погледнеш ли, виждаш не очи, а душа.. Имаше нещо романтично и приласкаващо, стаено в неговата натура. А как красиво свиреше на пиано... тя го гледаше и слушаше в захлас, докато изящните му ръце плавно танцуваха по клавишите, галейки всеки един от тях. С такава нежност той милваше и нея и тя се разтапяше като ванилов сладолед. О да, той беше прекрасен - беше запазил детското в себе си – нещо трудно за съхранение, а при него изплуваше в моменти на щастие и спокойствие. Тя виждаше един мил, топъл, благороден, справедлив и отговорен човек. Харесваха й шегите му, дори несполучливите. Глуповатите им закачки. Как я гъделичкаше, когато го дразнеше. Преплитането на пръстите на ръцете. Начина, по който светеха очите му, когато се засмее. И още много.
Но сега не този човек стоеше пред нея. Беше друг - отдръпнат, жесток и притихнал. Неразбиращ. Не чувстващ, а мислещ – мислещ за онзи, малкия щрих. Щрих, поставен по начин, позволяващ погрешна интерпретация. Той не си даваше сметка как я наранява държанието му, нито го интресуваше как цялото й същество се терзаеше, защото реагира пресилено за някаква дреболия. Тя запали поредната цигара, и за да скрие навлажнените си очи, заби поглед в земята, където една буболечка се беше обърнала по гръб и риташе безпомощно с крачета. Наведе се да й помогне. Буболечето продължи по пътя си, но щастието му беше кратко... няколко секунди по късно изневиделица се спусна птица и го клъвна. В този моент тя не успя да удържи напиращата влага в очите си, и я остави да се излее. Той хвана ръката й, и ненадейно отново се вгледаха един в друг както го правеха до преди няколко дни - с онова топло чувство, но този път някак прощално.
Той се наведе и я целуна, бавно и нежно, сякаш нищо не се беше променило. Тя усети как вълна от топлина и приятни тръпки се разля по цялото й тяло. Знаеше, че може да е за последно, но се отдаде на момента с цялата си същност, сякаш нищо друго не съществуваше и нямаше значение. Премести се в скута му, застанаха лице в лице един към друг, и започнаха да си разменят още по-сластни ласки. Тази вечер, на тази усамотена пейка, те правиха любов... такава, каквато дори в съня си човек не би могъл да изпита.

НО... алармата звънна. Момичето се събуди. Нямаше парк наоколо, нямаше пейка, нямаше го него. Всичко беше само сън. Имаше само смразяващ студ и едносрични отговори в чата.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 1 ден
hash: 4f43c6dcf9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Красиво, какво повече да кажеш.

 
  ...
преди: 8 месеца, 13 часа
hash: 0430fb8e92
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

2.   ШЕДИОВЪР!
One girl

 
  ...
преди: 7 месеца, 9 дни
hash: 2f59dea1b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Удивително, изпълнено с чувство и магнетизъм. Особено мотивът за другото измерение (реалност). Евала на сътворителя/ката!!!

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 6 дни
hash: 32606bcf52
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Респект за проявените майсторство и талант!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker