Споделена история от Проза, литература |
Зора е, Зората
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 2495 пъти
Мале, ужас, кво стана
Аз ли, снощи бях това
Мернати, омаяни лица
Кристални чаши, пред уста
Айде на кафе
Мамка му, викам си добре
Ухание, желание, лава стапя, извехтялото джезве
Погледи прозрени, граници събрани, все още сме трезве
Антракта чукна на вратата, алкохол, усмивка, Още Две
Криле разперени след опиата, загатнаха за кръговрата
Салса, меренге, бачата, гравитацията, леглата и телата
Ефирна е душата, копнеж между краката, мамка му, де е колата
Светофара, отдавна зелен, от виното бе подкрепен
Ъглов подлез, парк зелен, страстта няма нужда от терен
Мина вечерта, пак си викам, аз ли, снощи бях това
Нова утрин, нов усмихнат ден
А аз си мисля, за подлеза зелен
|