Споделена история от Проза, литература |
Аз съм наемник, но не ми е позволено да убивам мишената си
преди: 6 години, 20 дни, прочетена 2917 пъти
Англия:
05/01/2008/
11:30
Вкусът на сутрешно кафе и класическа музика. Не мога да ги понасям и двете. За разлика от клиента ми, който беше доста разсеян тип.
- Адриан. - каза той с не толкова дълбок глас - подранил си, мислех, че ти ще си този, който се бави.
- Говориш с наемник, пич. Готино яке, истинска кожа ли е?
- Луд ли си? Взех го за по-малко от 100 паунда.
- (По-малко от 100 паунда? Не знаех, че мафиотите носят фалшиви дрехи. ) Ясно... Има едно заведение на Уарън стрийт. Нека се поразходим.
Той беше наистина особен тип. Начина, по който ходеше, говореше и постоянно гледаше към земята. Това може да значи, че или е тъжен, или иска отмъщение. В този случай - и двете. Пристигнахме в заведението, той възпитано свали якето си и го остави на стола, след което ме попита какво искам да пия:
- Студена вода, мадам! - казах тихо. Гласът ми не е от най-силните, което дори ми помагаше в работата.
- Студена вода? Това ли пият... - спря се той, след което се изкашля - героите?
- Герои? Моля те, просто правя услуги, е... срещу заплащане разбира се.
- Така е, Адриан, ако не ни плащаха, нямаше да можем да можем да слагаме храна на масата, нали така?
- Правилно, господин Рийвс. Точно за това сме тук, нали така?
- Точно така! - каза той, развълнуван. Този разговор сякаш повдигна настроението му. Той бръкна в джоба си и изкара плик.
- Уау, така ли един бизнесмен си върши работата? - попитах плахо.
- Слушай сега, Адриан... - започна да говори тихо, навеждайки се към мен - в този плик има адрес, име и снимка.
- Господин Рийвс... елате да изпушим една цигара. - прекъснах го аз, опитвайки се да избегна неудобните погледи от клиентите на останалите хора в заведението - Аз черпя.
Рийвс ме изгледа изненадано, след около десетина секунди се усети какво имах в предвид и се запътихме към изхода...
- Господине, водата ви! - женският глас ни прекъсна пред вратата.
- Оставете я на масата, след малко се връщаме. - отвърнах ѝ с усмивка.
Разговорът в задната алея въпреки къс, беше доста дълбок.
Рийвс беше доста разтревожен и почти трепереше. Започна да говори тихо, заеквайки:
- Адриан, това ще е по-особена задача.
- (По-особена? Интересно) Какво искате да кажете?
- Не искам да я убиваш.
- Не ви разбрах... Искате да я сплаша?
- Да... нещо такова или просто да я нараните. - каза той, разтревожено.
- Ще видя какво мога да направя, господин Рийвс, но защо не я искате мъртва?
- Защото това е племенницата ми.
- (Ауч, той иска да я нараня, без да я убивам? Може пък и да се окаже фасулска работа) Ясно, кажете ми час и дата.
- Утре вечер, 22:30, искам да я накарате да си мисли, че я следят, повдигни ѝ напрежението!
- Разбрахме се, ще вляза да си взема водата.
Платих на жената и си взех пластмасовата бутилка. Когато излязох, господин Рийвс беше изчезнал, вероятно си беше тръгнал. Реших да проверя въпросното момиче, което той ми показа на снимката. Лара Грийн - 27 годишна, няколко обвинения в измами, убийства и отвличания. Нищо по-специално, това беше обичаен престъпник, чийто чичо просто се притесняваше за нея.
Реших да се обадя на Рийвс, чрез устройство, което скрива номера ми и го прави непроследим. Забравих му името, беше ми подарък за рождения ден.
- Господин Рийвс, аз съм.
- Ти...? Аха, момчето с услугата. Какво има?
- Имате ли някаква информация за това къде ще бъде племенницата ви по-рано утре?
- На танци. Тя ходи на спортни танци, но това за какво ви е?
- Просто исках да знам... - в този момент чух силни блъскания по вратата на квартирата си. - ще ви звънна по-късно, изскочи нещо!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 19 дни hash: 145b6158de |
|
1. Колко вълнуващо и мистериозно. Стана ми интересно. Ще има ли продължение?
"Утре вечер, 22:30, искам да я накарате да си мисли, че я следят, повдигни ѝ напрежението! "- тук малко се смутих. Ами ако се досети кой е автор на подбудителството? Да не стане обратен ефект.. -"27 годишна, няколко обвинения в измами, убийства и отвличания. '' - все пак е личност с завишена обществена опасност предвид тежестта на обвиненията, има трайно установени престъпни навици. Освен ако пък той знае някои нейни тайни и тя би му простила всичко, разчитайки на престъпното му бездействие- да мълчи за тях. Оххх, сори и аз влезнах в големи филми, но натурата ми е такава. Видя ли дори откъс от криминален роман и стартирам на секундата с анализите. Добро е, но му трябва сюжетът да се разгърне още. Поздрави.
|
| преди: 6 години, 19 дни hash: e8a893067e |
|
2. Много добре се е получило. Само една ме смути- "отмъщение". Много е зловеща. Иначе бравос..
|
| преди: 6 години, 19 дни hash: 87cd83cef2 |
|
3. Малко в стил Джон Гришъм. Хареса ми, дребни детайли можеш да пишеш, но много добре. Стига да имаш пари, може сам да си издадеш книгата. Доста по-лошо неща излизат.
|
| преди: 6 години, 19 дни hash: 5b65a4885b |
|
4. Номер 2 съм. Имах предвид, че думата "отмъщение" е много зловеща.
|
| преди: 6 години, 19 дни hash: 0eac19fd54 |
|
5. Благодаря ви, старая се да направя историята мистериозна и интересна. Ще има втора част! (:
-Автор
|
...
| преди: 6 години, 17 дни hash: 0a0c84400b |
|
6. Доста плоско и с неприятен език. Съжалявам. А за правописа ти хич не ми се започва...
|
|
