Споделена история от Проза, литература |
Щастлива
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 2593 пъти
Покрий ми слънцето
Да не виждам мрака, който огрява
Да не виждам как светът бавно гори
Да не усещам как цялата плява
Под тлена ми силно боли
Скрий ми лицето
Да не вижда никой, че се топи
Да не вижда никой, че вече не е красиво
Да не се присмиват, че е обляно в сълзи
Нека никой не вижда колко е пепелно сиво
Сложи ми ново лице, и очи, и усмивка!
Че всички останали го правят нали?
Направи ми една идеална отливка
Върху мене нека блести!
Ще кажат тогава - "Ех, тя е щастлива! "
Ще кимнат примирено с глава
А аз ще повярвам на техните думи,
ще кажа - "Щом казват- то е така! "
Бързо, повярвала в хорската мисъл
в тази красива лъжа
Ще вярвам, че съм много щастлива,
докато маската хване ръжда
|