 |
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Безкрайно!
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1118 пъти
Какво като ми липсваш безпощадно?
Сякаш не звучи реално...
Толкова си ми далечен в километри, а сякаш си вечно във сърцето ми...
Защо ли се получи така? Животът раздаде ни грешна ръка...
Всичко бих дала да си тук сега...
Защо ли съдбата се намеси...
Изигра ни със своята хитрост...
Изгубихме на карти...
И в живота...
Кръвта околните не виждат...
Защото ние с теб кървим от вътре всеки ден...
Сълзите може и да не се стичат...
Но сърцето плаче всеки ден...
И все има нещо недоизказано... недописано... неизживяно...
Липсваш ми и е празно..
Също и мрачно...
Обичам те много и знам, че дори и в този живот да не ни е отредено да бъдем заедно...
В другият ще те обичам безкрайно!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: a56916ebd0 |
|
1. Много чувствено, най-вече края.... Краят ми връща толкова много спомени....
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: ecce3def6c |
|
2. Когато прочета нещо подобно, нещо за любовта което я оценява както подобава, деня ми става друг.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 703f913a36 |
|
3. Безкрайно красиво и разчувстващо! <3
HTS
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
