 |
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Безкрайно!
преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 949 пъти
Какво като ми липсваш безпощадно?
Сякаш не звучи реално...
Толкова си ми далечен в километри, а сякаш си вечно във сърцето ми...
Защо ли се получи така? Животът раздаде ни грешна ръка...
Всичко бих дала да си тук сега...
Защо ли съдбата се намеси...
Изигра ни със своята хитрост...
Изгубихме на карти...
И в живота...
Кръвта околните не виждат...
Защото ние с теб кървим от вътре всеки ден...
Сълзите може и да не се стичат...
Но сърцето плаче всеки ден...
И все има нещо недоизказано... недописано... неизживяно...
Липсваш ми и е празно..
Също и мрачно...
Обичам те много и знам, че дори и в този живот да не ни е отредено да бъдем заедно...
В другият ще те обичам безкрайно!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: a56916ebd0 |
|
1. Много чувствено, най-вече края.... Краят ми връща толкова много спомени....
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: ecce3def6c |
|
2. Когато прочета нещо подобно, нещо за любовта което я оценява както подобава, деня ми става друг.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 703f913a36 |
|
3. Безкрайно красиво и разчувстващо! <3
HTS
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
