Споделена история от Проза, литература |
Нов живот, нов ден
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 2728 пъти
Обичам ли се напоследък!?
Или чакам там някъде в бъдещето
да съм щастлив някъде в нищото.
Вместо да приема себе си и да се обикна,
аз причина чакам за да се усмихна.
Да се отворя към света и да попея,
да ги прегърна, целуна и разсмея.
Но вместо това самотен съм аз
и съчинявам рими в този късен час.
Лягам си спокоен, удовлетворен,
а утре е нов живот, нов ден.
к. в
|