Споделена история от Проза, литература |
Перлите на сърцето ми
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 2491 пъти
Всеки ден от мен отива си по една перла от моето сърце.
Откъсва се, търкулва се по студената земя и тогава знам, че я виждам за последно.
Проблясва пред очите ми, огряна от лунната светлина, променя своя облик-става на солена сълза.
Отронват се една по една и знам че няма как да ги спася.
Чувствата ми експлодират и създават перлено цунами в моето сърце.
То губи своя блясък, губи своята чистота, с него умира и моята душа.
Има още време, но не зная колко още то ще издържи, без обич обвито в тъма.
Човек без сърце е като дете без мечти.
Не искам да бъда като всички други изгубени души, аз съм себе си и точно за това толкова ме боли.
Ужасна мъка тая в себе си, не мога да я понеса.
Когато сърцето и душата ми умрат ще умра и аз с тях.
|
