Споделена история от Проза, литература |
Празнота
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 2581 пъти
Всеки миг, всяка стотна от минута
мислите са ми там някъде при теб.
Питам се как си имаш ли нужда от мен?
Ако питаш мен аз винаги ще съм до теб.
Не искам да си далеч, искам те тук до мен,
да те виждам всеки ден, да няма и ден без теб
Щастие най - голямо си ми ти.
Не искам и за миг да те нямя дори.
Сърцето ти ми покори и не си отивай, моля те!
Ела и остани завинаги в сърцето ми.
То само теб иска и обича и представа си нямаш
колко много те желае и как милее за теб.
Ела и ме прегърни и не ме пускай никога
Сърцата си едно до друго да преближим
Да усетим как едно в друго тупкат.
Щастие единствено мое, моля те остани!
Без теб времето не минава, като цяла вечност е
Една секунда се равнява на безброй часове
Тежко му е на сързето.. то иска теб
Не може да обича друг, то веднъж е пленено
Ти го плени, твоята усмивка, твоя глас.
Когато те види, то бие силно, чак се запъхтява
Без теб сега му е пусто, не иска да се радва
не го оставяй, моля иначе ще се разболее!
Обича те безкрайно и единствено само теб.
Ще умре с твоята обич и друг така няма да обича
След теб то ще тича и няма да спре да те обича!
Оичай го и ти и до смъртта си с мен остани!
|