 |
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
С цвят на канела. Приказна
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 2904 пъти
С цвят на канела
Етюд
Близо до Шираз ще те срещна, където някой странник ще ни свири на уд. Дали ще се видим пак в оня приказен свят, където стъпвахме по килим от сребристи листа? В златиста светлина ще те сънувам и сякаш си до мен, когато заспивам. Но нека не скърбя без теб, а нека живеем тук и днес. Без за миналото да тъжим и в бъдещето да рисуваме мечти. Тих е шепотът на любовта, но сякаш бесове танцуват в мен, когато те видя или си те представя. Защо ли сме толкова далечни, макар в теб себе си да виждам? Някъде сред цветните земи аз ще те срещам ден и нощ. Може би за последно някой път ще вкуся кожата ти с цвят и ухание на канела. Кехлибарът в очите ти е огън, който ме изгаря и сега.
Съзнанието или сърцето страда, аз не зная. Но дали достатъчни са моите думи, за да разкрия всеки стон на чувствата. Чрез теб разбрах какво значи страстта и новото й име е влечението ми към теб. Не са действителност нито спомените, нито образите, които неуморно измисля съзнанието ми за бъдещето. Във светлина с теб ходя аз, макар и за тебе да изглежда тъмнина. И това, което така ярко блести в душата ми засенчва всякакъв предишен мрак. Красотата в теб ме спасява и избавя душата ми от страданието, към което се стремя.
Сред сънищата искам с теб да бродя. Това ще бъде някаква страна незнайна, от която можем да избягаме когато поискаме. И дано на яве никой мираж не видим, за да не отхвърлим действителността в замяна на илюзията. Но защо пък в илюзия за нас да не живея – илюзия, която ще ми дава сили сред мрачните пътища на съзнанието си без страх да бродя. Превърни се в светлина по заник, въплъти се в цветовете на природата. Вземи слънцето в шепи и разпръсни лъчите му по земята и дано любовни стрели пробождат винаги сърцето ми.
05. 10. 2017 г.
Варна
К. Каменова.
Приказна
Януари се спуска безспирно,
по заспалите, бледи стрехи,
ситне нежно, красиво, и тихо,
посребрени, трептящи сълзи.
През прозореца сипе се сняг,
и блещукат фенерите – лампи,
А снежинките гонят се в бяг,
и покриват наред тротоари...
***
Януари, ще се скрия в твоя снегопад,
покрил заспалия и светъл град...
16. 01. 2017 г.
Н. Каменова
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 3 години, 11 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
2. Много са хубави! Къде мога да прочета повече от вас?
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: 7dd4bc9e96 |
|
3. Етюда много ми хареса, страхотен е :)
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: a13bb8ea14 |
|
4. Харесаха ми. Продължавайте в същия дух.
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: a13bb8ea14 |
|
6. Авторките: номер 2, номер 3 и номер 4, благодарим ви, че отделихте внимание да прочетете етюда и стихотворението. Благодарим ви и за хубавите думи.
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: a13bb8ea14 |
|
7. Н. Каменова, можеш ли да публикуваш някое любовно стихотворение?
|
...
преди: 3 години, 10 месеца hash: 6dae508ed7 |
|
8. Прекрасно наистина! И аз бих желал да видя някое друго твое произведение.
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: f9c9c833d4 |
|
9. Хууууууууубаво! БРАВО!
One girl
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: cb4a1a11a4 |
|
10. Много зимно стихотворение,. Подейства ми носталгично.
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: b956b1fcbe |
|
11. Авторите:номер 7,8 9 и 10, благодарим ви за хубавите думи.
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
12. Първата творба ми направи силно впечатление. Доколкото си спомням, Шираз е древен персийски град, нали? Творбата прави препратки към древната персийска поезия, Омар Хаям, Фирдоуси, Руми, персийските поеми на Есенин. Образите са предадени изключително красиво, магично, хедонистично. Чудесна творба! И двете творби са чудесни!
Успех!
|
...
преди: 3 години, 10 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
13. Авторките Ния и Кремена Каменови: Норем 12, много точно си усетил етюда. Той наистина е вдъхновен от Руми. Имам още два хедонистични етюда. Те също са публикувани в интернет, както и всички творби на двете авторки.
|
преди: 3 години, 10 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
14. От Н. Каменова
Извинявайте, че публикувам чак сега. Любовни стихове нямам, за съжаление. Не бих искала да Ви разочаровам!
|
преди: 1 година, 8 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
15. Здравейте, Сподели. нет. Обръщам се към вас със следната молба: бихте ли изтрили коментарите с хашовете, които завършват на: 2а8 и еа14, тъй като съм ги писала аз. Ако не вярвате, ги прочетете и ще се уверите, че от един и същи таг пише "коментиращ" и след това автора на статията. Освен това имам една молба към вас, която силно се надявам да изпълните: да не публикувате този коментар (коментарът, в който ви обяснявам всичко това). Надявам се не ви затруднявам. Благодаря предварително.
|
преди: 1 година, 8 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
17. Прощавайте за последния коментар, но нали сме си партизански, си я караме както дойде....викат ни Le partigiane. Тоест партизанките...
|
преди: 1 година, 8 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
18. Разбира се творчеството ни не е политическо настроено. Имаме меланхолични творби, любовни и подтип фентъзи...каквото се сетите. Ама сегашния и предния коментар едва ли ще ги споделите. Макар, че за първия бях 90 процента сигурна, че ще го пуснете...Сега е наобратно...
|
...
преди: 1 година, 2 месеца hash: 8d2c5ed2a8 |
|
19. Имам въпрос към модератора: защо най-сетне не изтриете коментарите с еднакви хашове? Днес видях, в една тема (не помня коя), че един човек Ви моли да изтриете негов коментар и Вие сте му отговорили, че трябва да посочи темата. След като това се отнася до него, защо не се отнася и до мен? Не виждам причина да не го направите! Също така, искам да споделя, че именно сестра ми беше единствената, която Ви се извини в отделна тема, когато преди няколко месеца бивахте оплюван от две трети от коментиращите. Не съм човек от типа услуга за услуга. Не ме разбирайте погрешно. Но Ви бях помолила вече да изтриете коментарите под тази тема! Имайте предвид, че ми допадате като човек и не искам да остана разочарована от Вас!
|
преди: 8 месеца, 6 дни hash: 8d2c5ed2a8 |
|
21. Не съм нея.
Не мога да сляза във ада,
като надяна верига на краката си.
А съм просто бодил.
Не съм влюбена в Бога.
Очите ми са пусти -
като кристали, които имат особен блясък,
но не изразяват чувства.
Защото душата ми е празна.
Не съм нея.
Не съм кралица на бала на сатаната.
Но съм просто тази,
която живее в обвит от бръшлян затвор.
И този затвор е обграден с решетки по моя заповед.
За душата ми покой никога няма да има.
Тя ще бъде каторгата на
онзи свят, в който блуждае.
Не съм нея.
Макар вече да съм вещица.
Познавам цената на всичко.
Не чувствам вина.
Ще забравя ли ужаса и този път?
Не, аз бих си продала душата.
Кремена Каменова
Варна, 25 юли 2019
|
преди: 8 месеца, 6 дни hash: 8d2c5ed2a8 |
|
22. 1
Илюзията ми е скъпа.
Потъвам във бездънните ѝ нишки.
И колкото съм по-навътре,
разбирам, че напразно чакам.
Илюзия – прахосница на чувства...
2
Мислех си, че мога да обичам.
Сърцето ми оказа се от лед.
Мислех, че себе си обичам, но всъщност се оказа – не.
Обичах другите, но може би наужким.
Обгръща ме като бръшлян по вените
пулсиращата самота.
Да не обичаш е убийство: убиец съм на своята душа.
Ния Каменова
2020, Варна
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|