Споделена история от Проза, литература |
Загуба
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 2510 пъти
Далеко в сърцето ми то остана,
то, което бе мое, рожба бе моя.
Може майка му да го е родила,
но то бе рожба свидна моя.
Толкова имах радости пред мен,
рожба моя беше ти благочестива.
Ала виж, сега не си със топлина до мен.
Ангелската красота навярно тебе е пленила.
И остави земен своя нрав и майка,
остави нас ти с мъка опечалени.
Остави мен, добре, но даже, твоя майка,
остави нас и нашите сърца обезкуражени.
Рано ти далеко само ти замина,
и мъка нам ни туй донесе.
Животът тъй бързо ти премина,
е вятърът те още от дете отнесе.
Та нима заслужаваше това да стане,
та нима собствен грях ти изплати.
Та истински ли трябваше това да стане.
От Божий съд ти нас с това спаси.
С Отца Небесний ти ни примири,
ала друга болка по-голяма ти донесе,
ти с дете, със теб ни раздели,
като в жертва на небето се възнесе.
|
