Споделена история от Проза, литература |
Последната целувка
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 2541 пъти
Някога чували ли сте как текат минутите? Знам, те нямат звук ще си кажете. Но как тогава аз ги чух. Чух ги, да правилно прочетохте, няма грешка. Чух ги така, както можете да се унесете от нечие сърцебиене. Налудничаво, а?
Звукът на всяка една от тях беше почти недоловим, засенчен от очакване. Малко по-малко започвах да ги чувам все по-ясно. Мога да го опрелича на камбанен звън след погребение. Ехтящ и печален. Всички знаете, колко бавно минава времето, когато чакаш някого или нещо, а то не идва. Недейте, хора не го правете. Не позволявайте на безценните си минути да звучат така. Сега ще ви разкажа кратка история. Вярвам, че всички ние чувстваме в сърцата си това, което предстои да се случи. Понякога просто отказваме да повярваме, да повярваме на себе си.
През онази вечер, аз не правех нищо различно. Отново чаках. Давех се в собствените си наивни надежди. Не бях сама, но и сякаш бях. Все едно се бях превърнала в една енергия, която всеки момент щеше да се отдели от физическото ми тяло и да полети към небето, за да се слее с облаците. И без това сме в един цвят. Не забелязвах нищо, нито хората, нито светлината. Просто бях щастлива и гневна, изпълнена с очакване.
Изведнъж забелязах в далечината мъжки силует. Нямах възможността да го фокусирам. През главата ми не минаваше нищо относно него. Просто го наблюдавах докато се приближаваше все повече и повече, докато не разпознах походката му.
Когато осъзнах, че това е Той, започнах да се усмихвам небрежно, но без да искам. След това, случилото се беше едно много типично бързо сбогуване. Извинете, но не помня действия, а чувства.
Помня и думите, които чух. Жалко, понеже се оказаха една лъжа. Спомням си и последната ни целувка, но много се надявам скоро да забравя. Да, тогава всичко изглеждаше нормално, но аз знаех, че всичко е за последно.... така, както и предишния път, но този път наистина.
Струва ли си да чакаш нещо, което винаги ще си отива?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: b555bf4d3e |
|
1. , , Струва ли си да чакаш нещо, което винаги ще си отива. " Не се заяждам, но очакваш ли някакъв отговор, който да е правилен. Едни са чакали и се е оказало загуба на време, други са чакали и се е оказало че чакането не е било безсмислено.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 63bb5a1e9e |
|
2. Не очаквам отговор, понеже това е реторичен въпрос, зададен възосонова на написаното. Не намесвам чуждия личен избор. Дори това е част от вътрешен монолог, който се води във вътрешния свят на героя :D Съгласна съм с това, което си написал/а и се радвам, че по някакъв начин се опитваш да се откриеш в тази история, но явно тя не е сходна с твоята и затова отговора, който ти даваш на себе си е различен. Или може би просто даваш за пример очевидното. Винаги има или или. Написането е с цел споделяне, а не търсене на отговори. :D
|
|
