1. Много поетично, добра поезия.
Не живей с вина, който и да си ти, не я оставяй да владее душата ти. Много добре ми е позната, за съжаление идва там, където вече нищо не може да се направи, където е непоправимо, и руши. Помни, че вина ако има, тя винаги е на двама. Можем да кажем, че е виновен този, който умишлено прави нещо с цел да навреди, умишлено, ако обаче изходът е бил резултат от ситуация, която е непредвидима по такъв начин и съответно няма умишлено действие, няма място за разрушителното чувство на вина. Това е пъзелът на съдбата в такъв случай. Тези, които умишлено вредят обаче, никога не се чувстват истински виновни, оперирани са от чувство на вина. На тях трябва да им се случат други работи, от онези, които съдбата им налага и не могат да контролират, за да коригират злото в душите си и може би да усетят някаква вина. Вината е изкуплението за друга злина, която сме направили умишлено на някого, а чрез удар на съдбата трябва да изкупим грешката си. Това е моето мнение- от преживяно, от моя живот.
Изводът-забрави чувството на вина, ако не си действал умишлено, станалалото-станало, ако можеш да го промениш-опитай, ако ли не много внимавай занапред как ще действаш- най-важното е съзнателно да не вредиш. Вината е само там- в съзнателната вреда.
|
