Споделена история от Проза, литература |
Моят наркотик
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 2594 пъти
Здравейте, това е нещо като пролог, на един роман който бях започнал преди около две години, но за съжаление стигнах само до 4та глава. Оригинално го писах на английски, та сега реших да преведа първата част и да я публикувам за да чуя мнението ви. Надявам се да ви хареса! Приятно четене!
Моят наркотик
Всички имаме наркотик. Обикновено дори повече от един. Нещо което правим само за себе си. Нещо, което ни харесва да правим. Нещо, което ни прави щастливи. Нещо, което ни определя като човек, което ни прави... нас. Понякога споделяме тайната си с тези, които са ни най-близки. Понякога я запазваме само за себе си. Научих много неща през последните няколко години. Една от най-шокиращите и същевременно очевидни истини които научих, е че да бъдеш известен не е лесна работа. Проблемите, драмите, папараците, медиите, феновете, хейтърите, липсата на време, липсата на сън, диетите, тренировките, грима, дрехите, дехидратацията, пътуването, шибаната пот която ти избива постоянно... боже мой, винаги бях потен. Винаги си уморен и винаги имаш още едно нещо, което трябва да направиш, още едно събитие на което да присъстваш, още една поява, още една тренировка, че да изглеждаш хубаво. Мамка му! В началото мразех тренировките. След това станаха любимата част от деня ми. Беше момента в който можех да избягам от всичко. Просто да спра да мисля и да повтарям едно и също физическо движение отново и отново и отново и отново, докато умът ми е някъде другаде. Може би ще си пусна музика, може би ще пея ако го чувствам, ще правя каквото си искам, имах цяла фитнес зала само за себе си. Изключвам телефона и се отпускам. Пълно спокойствие! Или поне това си мислех че ще получа първия път. Получих ли го? Разбира се, че не. Ако изключа телефона си, човек ще започне да чука на прозореца 5 минути след това. Както ви казах, винаги има още едно нещо което имаш да правиш. В края на краищата 70% от моето време за тренировка се превърна във време за учене. Тренирам, докато адвокатът ми ми чете правни глупости които трябва да знам. Беше изключително важно за мен, така че наистина трябваше да обърна внимание. В края на краищата животът ми зависеше от това.
След тренировка, умираш за хубаво хапване и може би разходка с кола някъде. И обикновено ще получиш и двете. Поне аз го получавах. Ядейки здравословни глупости на задната седалка на Мерцедеса ми, докато ме караха към събитие на което не искам да бъда, но трябва да отида, за това и отивах…За съжаление тая ситуация често се повтаряше.
Ако все още изпитваш постоянна умора. Ако просто искаш да се махнеш, ако мечтаеш за една хубава, дълга дрямка, може би да изгледаш един филм, това означава, че си все още в първата фаза на известността. Наричах я фазата "Просто ме остави да спя”. Тялото ти не е свикнало с това, свикнал си да спиш и да си губиш времето, живота ти е бавен и скучен. Всеки ден имаш по 10 неща които трябва да свършиш и винаги оставяш поне 9 от тях за утре. Но сега нещата се променят. Имаш да вършиш сериозни неща. Всеки ден имаш 100 неща за правене и няма оставяне за утре. Да не споменавам и че всяко нещо което правиш сега има огромни последици, някой от тях, катастрофални.
Вече си постоянно наблюдаван. Ако до сега си имал врагове, ядосани бивши, бащите им, може би мускулестият батка на оная мацка дето съблече с очи оня ден, всички имаме тези. Но сега вече имаш милиони хора които следят всеки твой ход, всяко движение. Чакайки те да се пързолиш и да паднеш, за да могат да го заснемат и да спечелят на гърба на твоя провал. И да, говоря основно за медиите, но те не са единствените врагове които ще имаш. Дали е защото искат да се посмеят или защото са шибани завистливи копелета, повечето хора около теб ще искат да паднеш. Но естествено медиите са си най-голямата кучка. Те са като насекоми - навсякъде са! В моя случай, медиите имаха огромна роля в известността ми. Аз бях един от най-скандалните хора някога живяли на тая земя. Бях известен заради медиите и изкривяването им на истината. Те бяха тези които ме направиха известен, но за съжаление и те са тези които могат да ме съсипят. Цялата ситуация беше изключително внимателно построена къща от карти, а аз танцувах върху нея.
Но всичко това е постижимо. Този нов стил на живот. Ще свикнеш в края на крайщата. Нещото което бавно ще започне да те изгаря отвътре е фаза две - фазата “Дай ми повече! ”. Ще чувстваш всяка минута като цял шибан час. Липсата на неща за правене или правенето на неща които вече не са ти интересни бавно ще те изяжда отвътре. И тъй като си известен и богат и най-вероятно вече си направил повечето неща които си искал да направиш, ще започнеш да загубваш интерес към нещата които правиш всеки ден, просто защото знаеш че можеш да направиш толкова повече!
Славата е като наркотик. Започваш с взимането на малка доза. Удря те силно. Променяш се. Виждаш феновете си, виждаш почитта в очите им, усмивките на лицата им и започваш да изпитваш това прекрасно чувства да бъдеш обичан и приет от някой, но умножено по милион. Излизаш на сцена, гледаш в камери, знаеш че милиони те гледат, слушат всичко което излиза от устата ти, а ти просто седиш там и се потиш и мислиш внимателно какво да кажеш в следващото си изречение, което те кара да се притесняваш повече, което от своя страна пък те кара да се потиш още повече, което започва също да те притеснява и така докато не осъзнаеш простата истина - те те обожават! Тогава свикваш с това. За това имаш нужда от повече от наркотика ти. Феновете започват да пищят, ти започваш да крещиш. Оново се потиш, но вече не защото си притеснен, а защото си себе си и всичко което правиш идва от сърцето ти, което започва да бие все по-силно и по-силно и по-силно. Адреналина се излива във вените ти. Хората се редят на опашка за да те видят. Взимаш по-голяма доза. Хората започват да се обличат като теб, да говорят като теб, да мислят като теб. Хората искат да са теб! Взимаш по-голяма доза. И когато всичко бушува. Когато кръвта ти кипи, сърцето ти тупти. Когато адреналина се лее в кръвта ти. Когато ръцете ти се тресат. Какво получаваш? Шибана документация! Това получаваш. Миналата вечер си бил на сцена пред сто хиляди крещящи фена, сега попълваш документи с адвоката си, за неща за които изобщо не ти се и занимава да прочетеш, защото да те арестуват за нещо което си подписал без да си прочел ще е най-интересното нещо кеото може да се случи тая вечер. Скучно е. Мъчително е! Секундите са като минути, минутите са като часове. А кръвта ти копнее за наркотика. Кара те да крещиш отвътре. Кара ръцете ти да треперят. Искаш малко от него и го искаш сега. Но не можеш да го имаш. Защото твоят наркотик не е нещо което можеш да купиш и вземеш. Твоят наркотик е викът на тълпата, ръцете на феновете. А не можеш да имаш това всеки ден.
Надявам се да ви е харесало!
|
