Приказка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (85040)
 Избор на редактора (162)
 Любов и изневяра (19389)
 Секс и интимност (10059)
 Тинейджърски (18905)
 Семейство (4111)
 Здраве (6975)
 Спорт и красота (3662)
 На работното място (1674)
 Образование (4829)
 В чужбина (1084)
 Наркотици и алкохол (841)
 Измислени истории (705)
 Проза, литература (1355)
 Други (11274)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Приказка
преди: 3 месеца, 11 дни, прочетена 290 пъти
Обърнах се отново към Мрака и той ми каза, че и тази нощ трудно ще заспя. Въздъхнах, опитах се да се страхувам, но затръшна ми вратата и Страха. Зачудих се какво изпитвам, дали съм още аз човек. Живея ли, или умирам, душата ми се нуждае от лек.
- При тебе ще потърся. - рекох на Тъгата.
Но тя се свърши бързо и изчезна в Мрака. Сълзите я последваха, какво остана в мен? Настъпват времена далечни от подем.

-Ще успееш да прогледнеш през прозореца на Самотата, ще прескочиш рамката и ще зърнеш Светлината. Отвъд тази малка крепост е светът, който е реален.
- Там е страшно и студено, светът, който възхваляваш всъщност е брутален!
- Тихо Самота, без да се обиждаш, но тук си вече излишна. Свят брутален, но красив, нито розов, нито сив, истинското е красивото...
-... Не е вкусила горчивото!
- Прекъсваш и стремежа не веднъж, отпращам те завинаги, съветите задръж!

- Надявам се след тези думи, малко да си се успокоила, че единствен мен - Мрака си имаш.
- Благодаря ти, Мрак. Сънят ми се усмихна. Ако не беше ти пак нямаше да мога да мигна. Страшно е да бъдеш сам в Мрака, но не и когато Мрака те чака!
- Ако беше чувство, щеше да си от добрите, ако беше материя щеше да си светлина. Добре, че си човек, иначе в твоето присъствие аз щях просто да се изпаря.
- Мрак, не говори така, аз без теб съм сякаш с половин душа.
- Виж, това е твоя курс, качвай се, не се обръщай, нека сънят те улови. Иска ми се това да е последната ни среща, но уви, в природата ми е да те преследвам, дори и да знам, че те боли. Време е да те освободя от хлъзгавите си игри.
- До нови срещи и не ме забравяй! Току виж от толкоз светлина съм ослепяла. Тогава с теб ще сме едно цяло, ти ще бъдеш мое огледало.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 10 дни
hash: dc5df55f32
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Много интересно наистина, някак потайно.

 
  ...
преди: 2 месеца, 18 дни
hash: 64735d3ead
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Невероятно, ако питаш мен!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker