Споделена история от Проза, литература |
Приказка
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 2226 пъти
Обърнах се отново към Мрака и той ми каза, че и тази нощ трудно ще заспя. Въздъхнах, опитах се да се страхувам, но затръшна ми вратата и Страха. Зачудих се какво изпитвам, дали съм още аз човек. Живея ли, или умирам, душата ми се нуждае от лек.
- При тебе ще потърся. - рекох на Тъгата.
Но тя се свърши бързо и изчезна в Мрака. Сълзите я последваха, какво остана в мен? Настъпват времена далечни от подем.
-Ще успееш да прогледнеш през прозореца на Самотата, ще прескочиш рамката и ще зърнеш Светлината. Отвъд тази малка крепост е светът, който е реален.
- Там е страшно и студено, светът, който възхваляваш всъщност е брутален!
- Тихо Самота, без да се обиждаш, но тук си вече излишна. Свят брутален, но красив, нито розов, нито сив, истинското е красивото...
-... Не е вкусила горчивото!
- Прекъсваш и стремежа не веднъж, отпращам те завинаги, съветите задръж!
- Надявам се след тези думи, малко да си се успокоила, че единствен мен - Мрака си имаш.
- Благодаря ти, Мрак. Сънят ми се усмихна. Ако не беше ти пак нямаше да мога да мигна. Страшно е да бъдеш сам в Мрака, но не и когато Мрака те чака!
- Ако беше чувство, щеше да си от добрите, ако беше материя щеше да си светлина. Добре, че си човек, иначе в твоето присъствие аз щях просто да се изпаря.
- Мрак, не говори така, аз без теб съм сякаш с половин душа.
- Виж, това е твоя курс, качвай се, не се обръщай, нека сънят те улови. Иска ми се това да е последната ни среща, но уви, в природата ми е да те преследвам, дори и да знам, че те боли. Време е да те освободя от хлъзгавите си игри.
- До нови срещи и не ме забравяй! Току виж от толкоз светлина съм ослепяла. Тогава с теб ще сме едно цяло, ти ще бъдеш мое огледало.
|
