От сърце
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 2370 пъти
Няма да те занимавам с тревоги, нито с мрачни мисли и беди.
Подарявам ти една усмивка.
Удави я в своите очи.
После се огледай и промяната забележи.
Ще прогледнеш и на твето лице усмивка ще се появи.
Нека да си подаряваме мечти.
Нека всичко да е просто, както е било преди.
Че в стремежа си да сме над всички, губим добрината в своите души.
Щом сме живи, щом сме здрави..
Е, не е ли повод за усмивка и това!
Щом имаме кого вкъщи да заварим,
значи няма място за тъга.
Не можем ли да бъдем по-добри.
Защо участваме само в кавги, вместо блага дума ний да кажем.
Откъде извира таз омраза?
И не цигарите, катран в душите ни изливат, не живейте с таз заблуда.
Чувствата жестоки в нас напират, и погубват като чума.
Нека залъка на две да разделим, щом съзрем бездомен старец.
Нека последната монета да дарим и пламъка загаснал да разпалим.
Уж цял един живот пред нас стои, и все се лъжем, че е дълъг, а щом настъпи края ни, дали с добро ще ни запомнят.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: fcc7920a5c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ако хората помнеха доброто, правещите добро нямаше да са така малко, защото да помниш доброто означава да го продължиш, иначе е изкуствена благодарност, от формалност. Нещата няма да стават по-добри обективно погледнато, но ако има поне стихотворения възпяващи доброто, пак е добре.

 

...