 |
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Тристишие
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 797 пъти
Самото ти ухание е нежно,
тих полъх син на улица крайбрежна.
Не виждах, но усещах, че си близо
и срещата ни беше неизбежна.
И тя се случи-любовта
и трая дълго,
а после -тишина и ти изчезна...
Останах тук безмълвна да те чакам
на мъничката улица крайбрежна.
Ще чакам толкоз, колкото е нужно,
Ще се менят сезони неизбежно.
Усещам полъха и знам, че ще се върнеш
Към нашта уличка крайбрежнa
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 3816f69c0f |
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: a1589df10e |
|
2. Хм, за пръв път от много време насам, нещо, което е сладко, макар и наивно, но поне не предизвиква стомашни колики и желанието да изядеш някоя граматика, докато го четеш.
Опит за рими, опит за ритмика, метафора, чудесно!
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
