До приятеля от детството
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 2162 пъти
Пиша ти това, мили приятелю, заради спомените ми близко до сърцето ти от миналото. Преди то беше толкова голямо (сърцето ти), че десет замъка щях да поберат в него, и да има голям зелен парк, около тях. Преди ти не можеше да прочетеш това без насълзени очи и много прегръдки. По стечение на обстоятелствата, твоята целувка се оказа "целувката на Юда" на живота ми. Ти ме удари под кръста, когато бях уязвим. Остави ме сам, а обграждаше самотата ми с усмивките на откраднати приятели. Пиша ти, защото ти реши да се върнеш. След толкова години, без предупреждение, рязко и невинно. Знам, че съм перфектният неангажиращ приятел. Знам, че за теб съм недочетеното "Вино от глухарчета", до леглото ти, с отбелязана страница от изсъхнало листо. И ти беше това за мен. Когато те съветвах, приятелю, не ме оставяй, не приемай този път, животът връща - ти ми се изсмя. Хвана за ръка всички и ехидно се радваше на моята тъга. Какво дириш ти при мен, когато се изправих? Къде беше ти тогава? Не обичам покорените, а ти се покорвн пред всички и подлежи пред мен. Ще бъда сините очи и русите коси от забравените ти снимки, но нищо повече. За несгодите си не ме вини - предупредих те отдавна. С обич, ...