Кварталът
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 2209 пъти
Кварталът, късна есен,
децата, бягащи по пътя тесен,
играеха на всякакви игри,
още от зори.
И спомените като на лента
минаха пред очите ми и уловиха момента,
когато в квартала чуваше се радостният смях на децата
и усмивките им не слизаха от лицата.
Малки хлапета с мечти големи,
изправени пред хиляди дилеми,
заричащи се, че винаги ще останат себе си,
докато по дарца от цели стрелят си.
С живота ще се борят, нахъсани и амбициозни,
дори околните да смятат страстите им за несериозни.
Поредната вечер в квартала наш любим,
със стремеж непоколебим
високи цели си поставяхме
и бъдещето светло си представяхме.
Минаха години, прекараните дни в квартала
и нощите, в които съм мечтала
останаха в нашите спомени,
защото сега са договорени
нашите животи
срещу пачка банкноти
получаваме усмивка фалшива,
слагаме маската и изнасяме реч вежлива.
Но помниш ли ти
колко големи бяха нашите мечти?
Художници, певци, поети,
сега се превърнахме в мъртви силуети,
изтормозени лица с погледи празни,
каменни сърца и мисли злобни, омразни,
от живота ограбени
и от близки предадени.
Кварталът, някога от усмивки слънчеви блестял,
сега в тъга е потънал, изоставен и опустял.


- Reach The Shadows