До майка ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

До майка ми
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 2093 пъти
Уважаема майко! Благодаря, че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб. След толкова години болката и белезите от ударите изчезнаха, но думите, които ми казахте заедно с доведения ми баща Марин, останаха дълбоко в мен. Това, че ме държахте с дни в мазето на тъмно за наказание, почти съм го забравила, освен че ми остана страха от тъмното. Счупените ръка и крак заздравяха бързо, дори и дланта, която ми дупчеше с игла, онзи път, когато разсипах олиото на килима. Понякога се будя нощем и от кошмара, когато Марин и ти ме постригахте почти до гола глава. Оставихте само тук -там кичури, което направо едва преживях или пък когато той ме риташе с кубинките, а ти го поощряваше. Не ви се сърдя, явно съм заслужавала. Не ви и мразя- безразлични сте ми. Намразих само себе си. Вслушах се в думите ти, когато бях на десет и ми каза за пръв път уличница, курва и т. н. , нищо че бях девствена. Разбрах, че съм нищожество и до ден днешен смятам така, защото ми се пречупи самооценката. Нямам самочувствие, ясно защо. Ти каза, че нищо не става от мен, че съм отрепка и, че като си ме родила е трябвало да ми стъпиш на врата. Когато боледувах от менингит, похарчихте доста пари да ме излекувате. И за тогава те разбирам, като каза, че е по-добре да умра, за да не харчите пари за този боклук (мен). Простих ти и това, че ме обиждаше пред приятелите ми и ме биеше, а те ми се смееха после. Разбрах, че си заслужавам всеки шамар, затова и след като се ожених, позволих на мъжа ми да ме удари. Най- вероятно го заслужавам. Пък и като едно време, стискам очи и зъби и все ще спре някога – ще го изтърпя. И не вярвам на хората, когато ми кажат, че съм красива, добра или че върша нещата добре, аз си знам каква съм. Мразя се. Всеки ден виждам и колко съм напълняла, както ми казваше, че на моите години си била по-слаба и красива. Опитвам се да повярвам в хората, но ми се струва, че всички ме лъжат. Единственото, което върша добре, благодарение на теб, че ме караше всеки ден е да чистя, да готвя, да домакинствам, докато ти обикаляше баровете. Аз не обичам вече да излизам и да се срещам с хора, най- добре ми е сама. Доста често съжалявам, че не успях да се самоубия когато бях малка и да си спестя нещастния живот. Не разбирах съобщенията ти, в които веднъж ми пишеше, че ме обичаш и съм ти единствената дъщеря. А в следващия, че ме мразиш и искаш да катастрофираме с приятеля ми, а теб да повикат да ни събираш червата от асфалта. Съжалявам, но и на смъртния си одър да ме повикат няма да дойда. Не те мразя, но това е решението ми. Не ме търси повече.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 2 месеца
hash: c2893a2d4b
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ако това което си написали е истина, мога да ти кажа само, че вече си голяма и независима и си изцяло отговорна за живота си, начина по който се чувстваш и това, което ти се случва. Очевидно си имала много трудно детство, но изборът е изцяло твой - дали да се самосъжаляваш или да започнеш живота си отначало като спреш да гледаш назад! Разбирам мъката ти, но за да си добре трябва да се обикнеш! ♡

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 954cf1b20a
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Слушала съм доста подобни истории, но все не мога да повярвам, че има хора, които стигат до там, че да измъчват собствените си деца и да ги наказват по такъв жесток начин за някакви си дреболии.
Родител, който обижда и тормози детето си, не е никакъв родител. Дори не трябва да се брои за човек, а за изверг.
Каквото и да ти кажа, знам, че няма да помогне.
Моят съвет е психологическа помощ и терапия. Но не знам до колко би помогнало в твоето положение.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker