След раната...
преди: 5 години, 17 дни, прочетена 2303 пъти
Живях си аз живот кротък и достоен
в стар дворец-другар покоен.
В уединение, търсех тук утеха,
студените стени топло ме приеха.
И веднъж в тази стара сграда
зазвуча тъжна и призрачна серенада,
изоставена, в забрава тъне и руши се,
когато ранена врана до нея приземи се.
Пречупено бе нейното крило
от спомени тежки какво е някога било,
сега във времето изчезнало... До нея приседнах,
в очите ѝ черни, печални я погледнах,
и своята помощ ѝ предложих.
Нежно на тревата я положих
и превързах раната ѝ кървяща.
Като майка бях над нея денонощно бдяща.
За мое щастие не след дълго оздравя,
вече изцерена, тя крилете си развя,
усмихнах се, но кама ръждива ме рани,
срутиха се покритите с бръшлян стени,
когато, изправяйки се, от болка се превих,
търсех я къде е, но най-накрая я открих
и в сърцето с ръждивата кама я пронизах,
от капките кръв колие за спомен си нанизах...


- Reach The Shadows

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 16 дни hash: 8f3de60d33

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много интересно.

 

...

преди: 5 години, 16 дни hash: b037c1afab

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Леле, доста Далчев

 

...

преди: 5 години, 14 дни hash: 8b589827b3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Благодаря ви!

 

...

горе^

преди: 5 години, 14 дни hash: 8b589827b3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря ви! - авторката.

 

...