Рожден ден /стихотворение/
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 2220 пъти
Добър ден, бих искал да споделя с всички вас част от творчеството си. Млад поет съм, живея в България, не считам за нужно да разкривам повече детайли за себе си. Възможно е някой да ме разпознае, макар че е слабо вероятно, но все пак...

Започнах да пиша поезия заради едно лудо влюбване, всичко започна на шега, а се оказа, че ми се получава. Не търся нищо, просто искам да видите света през моите очи. Основната причина да пиша поезия е за да лекувам душата си, един вид автотерапия. Не го правя с цел да продавам творби и да печеля пари, бъдете спокойни.

До момента, за период от около 3 години, съм написал малко над 50 стихотворения. Почти всяко едно от тях е вдъхновено от реални събития. Няма да ги качвам в хронологична последователност. Ще скрия истинското си име и ще подписвам творбите, които качвам тук, под псевдонима „Дете на Вселената“. Умолявам ви да не крадете творбите ми, защото все някога ще разбера, а и някак си не е честно да представиш чужд труд за свой (макар историята да познава много такива случаи).

Рожден ден

Мигновението, в което си се родил,
денят, в който почва един нов път...
Това е мигът, когато си се устремил
към света с мисия от райския кът!

Да, към този противоречив свят,
в който ценностите са девалвирани
и в който добрите са експлоатирани...
Ти си вестител на златния цвят...

Но дали си дошъл като жертвен агнец,
готов да понася стоически, като роб,
или си дошъл с императорски венец,
за да пратиш злите в техния им гроб?

Чудовищен маскарад е настоящият ден,
всеки се мисли за „играч“, за „гангстер“.
„Моля, продължете, но само че без мен,
аз не съм като вас – порода хамстер! “
- кротко рече един младолик странник,
който всъщност беше опитен бранник...

И дордето вървеше по тежкия път
за следващото си местосражение,
той се сещаше за домашния уют
- неговото единствено поражение,
и за деня, който не щеше да настъпи
- денят, в който с гордост да отстъпи
своя меч на неродения си първенец...
Не, нямаше за него да има брачен венец...

Дете на Вселената

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 11 месеца hash: c4b512ae2f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Опитал си се с малко да кажеш много и се получава твърде изядена историята. Иначе набор от думи изглежда имаш. Просто по-ясно прави връзката между редовете, защото на места е като нахвърляни рими за рап песен. Иначе дълбока идея и т. н. имаш, което е добре. Също или говориш със символи, или направо, иначе в повечето случаи се получава объркано по некрасив начин. Това ти е пропуска според мен. А и един съвет от чисто житейски наблюдения. Вярвай в себе си, но не се поставяй чак толкова високо над останалите в образа на "избрания". В противен случай живота приземява. Все пак не живеем във филм или книга.

 

...