Споделена история от Проза, литература |
Животът мой
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 2404 пъти
Животът ми е тъй орисан –
с песни сякаш е написан,
сън безкраен, невъзможен,
сън щастлив или тревожен…
О, боже, сън безкраен, невъзможен,
О, боже, сън щастлив или тревожен…
Обичам тайните ни срещи
с животът мой пред бели свещи…
Две чаши вино, нощ камина,
но тъжно пак мигът отмина…
О, боже, чаша вино, нощ, камина,
О, боже, тъжно пак мигът отмина.
Пей, пей сърце, за да не плачеш!
Пей, пей сърце, да да не спреш.
Пей, мой живот – добър приятел,
знам, няма да ме предадеш…
Така тече и продължава
животът в мен и аз във него,
във тежки дни и дълги нощи –
живи сме и пеем още.
О, боже, в тежки дни и дълги нощи,
О, боже, живи сме и пеем още.
Пей, пей сърце, за да не плачеш!
Пей, пей сърце, да да не спреш.
Пей, мой живот – добър приятел,
знам, няма да ме предадеш…
Пей, пей сърце, за да не плачеш!
Пей, пей сърце, да да не спреш.
Пей, мой живот – добър приятел,
знам, няма да ме предадеш…
|
