Споделена история от Проза, литература |
Безтегловност
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 2300 пъти
Градът лека полека притихваше. По улиците от време на време се чуваха коли, чиито шум бързо изчезваше, а хора почти не се виждаха. Тази вечер едно момиче, което живееше с родителите си, си легна уморена и заспа почти веднага. Казваше се Наталия, имаше миловидно лице, с красиви зелени очи, лъчезарна усмивка и дълга руса коса. Тъничка и фина, много добродушна и наивна.
Докато спеше, изведнъж Наталия започна да сънува чудновати неща. Намираше се в огромна стая и беше облечена в дрехи на вълшебница. Погледна се в огледалото, което стоеше зад нея и си каза:
- Сбъдна се, мечтата ми се сбъдна.
След това започна да се движи вътре и оглеждаше всички предмети. Когато застана по средата на стаята, нещо започваше да я издига. Не след дълго момичето беше в безтегловност. Чувстваше се прекрасно, обикаляше пространството и тъкмо когато щеше да полети, сънят и свърши. Наталия се събуди и се огледа. Виждаше само тъмната стая и пак си легна.
Осъзна, че всичко е било само сън и на сутринта сподели това на майка си:
- Сънувах нещо странно, бях облечена като вълшебница и изведнъж започнах да се рея из една голяма стая – Майка и се позамисли и ѝ каза:
- Когато беше малка, имаше мечта да станеш магьосница, всеки ден излизаше с една пръчица и си играеше
- А, да спомням си.
През целият ден Наталия изпитваше искрено щастие, а чистата и светла душа в днешно време се срещаше все по-рядко. Добротата и мечтите са силите, които могат да укрепят всеки.
|
